Наука11 юни 2012

Пет забележителни бебешки умения

Освен да дишат и сучат, децата идват на този свят с още някои чудни способности

Бебетата може да изглеждат като трогателно безпомощни човешки същества и през повечето време те действително са. Но въпреки очевидните факти, като да кажем, че не знаят нищо за света изобщо, едва фокусират очите си и им е трудно да държат изправени собствените си глави, те имат няколко впечатляващи трика, които владеят до съвършенство. Следват пет умения на новородените, които те правят по-добре от всеки друг:

Водният инстинкт

При раждането си бебета притежават комплект от автоматични рефлекси, които впоследствие губят в развитието си. Един от тях е рефлексът за гмуркане, познат и брадикардичен ефект. Проявява се при тюлени и други морски бозайници и вероятно е наследство от древните ни морски предци.

Всъщност представлява следното: ако главата на бебе до 6 месеца попадне под вода, то автоматично ще задържи дъха си. В същото време сърдечният му ритъм ще се забави, помагайки му да спести кислород, и кръвта ще продължи да циркулира само в най-важните органи – сърцето и мозъка. Тази инстинктивна реакция успява да запази живота на бебета, случайно попаднали във водата.

Бързото учене

Бебетата добиват знания със зашеметяваща скорост. Почти всяко преживяване, което имат, се запечатва чрез създаването на нов синапс (връзките между мозъчните клетки, наречени неврони). До тригодишна възраст детският мозък вече е създал около 1000 трилиона връзки! Това е два пъти повече от синапсите в мозъка на възрастен. На около 11-годишна възраст тези плътно навързани мозъци започват да се освобождават от излишните връзки в процес, наречен „съкращаване".

Квантовата интуиция

Първо един бърз урок по физика: Квантова механика се нарича съвкупността от страни и объркващи закони, които управляват поведението на елементарните частици. Според нея частица (като протон или електрон) не е нито тук, нито там, а на двете места едновременно и освен това навсякъде между тях. Т.е. тя е едновременно и частица, и вълна. При голямо струпване на частици неопределеността изчезва, което кара човешката реалност да изглежда конкретна и обектите - ясно дефинирани. Лошото е, че опитът ни в човешката реалност ни възпрепятства във възприемането на квантовата механика. Дори Алберт Айнщайн не е можел да я схване интуитивно.

А новородените бебета могат. Като същества, ненавикнали към реалност от какъвто и да е порядък, те са единствените хора, които схващат квантовата механика интуитивно. Това твърди Сет Лойд, експерт по квантови изчисления към Масачузетския технологичен институт. До 3-месечна възраст бебетата нямат усет за „неизменчивостта на обектите", т.е. не добили разбирането, че един предмет може да бъде само на едно място в един момент. През този период множество експерименти и игри показват, че новородените смятат, че един скрит предмет може да е навсякъде и демонстрират естествената си интуиция към квантовата механика.

Ритъмът

Без значение дали ще станат балетисти когато пораснат или ще имат два леви крака, всички бебета се раждат с чувство за ритъм. Това се доказва от изследване, проведено през 2009 година, в което екип от учени изсвирва барабанен ритъм на спящи бебета на възраст 2-3 дни. След това те изсвирват отново мелодията, като от време на време нарушават ритъма – изпускат удар, правят го несъзвучен и др. През цялото време електроди следят реакцията на мозъците на бебетата и показват, че при нарушаването на ритъма те отчитат ключова мозъчна реакция показваща, че очакванията на новородените са били опровергани.

Може би бебетата се сдобиват с чувството за ритъм още в утробата на майка си, слушайки сърцето й. А може и усещането да напълно инстинктивно, за да помага на бебетата да научат и идентифицират мелодиката и такта в речта на родителите си и в първия им език изобщо.

Да са сладки

Не, наистина. Оставим ли настрана гореизброените умения, бебетата са безпомощни и понякога толкова досадни или скучни, че вероятно биха страдали от пренебрежението на възрастните, ако не бяха толкова очарователно сладки.

За щастие повечето бебета са. В изследване от миналата година китайски и канадски психолози установяват, че и мъжете, и жените намират невръстните новородени за по-сладки от тези на около година, които пък се класират по-добре от вече по-големите деца. Всъщност „сладкостта" спада значително до около 4 години и половина.

Тогава лицевата структура на децата действително започва да бъде по-малко очарователна, показват изследвания. Преди този момент те имат точно чертите, които ние като вид сме развили да намираме като най-мили и очарователни – изпъкнало чело, голяма глава, кръгло лице, големи очи и малки нос и уста. Тези черти надделяват естествената ни неохота към миризливи пелени. Да си сладък наистина е въпрос на живот и смърт: други изследвания са показали, че невръстните бебета, които имат малки очи, плоски чела или квадратни лица получават по-малко внимание.

Източник: lifeslittlemysteries