Големият проблем на червения брегобегач

Големият брегобегач е в опасност, която ясно ни показва отново, че в природата всичко е взаимно свързано. Младите птици стават все по-малки на размер заради покачването на температурите в Арктика, което ги изправя пред нови опасности и предизвикателства. Но това може да ви се стори странно, ако разберете, че... тези птици през зимата всъщност обитават горещите Тропици. 

След анализ на събираните повече от три десетилетия данни учените доказаха, че последиците от изменението в климата биха могли да засегнат друг континент на хиляди километри от арктическия лед.

Един от авторите на изследването - Елдар Рахимбердиев, изследовател в Биологическия факултет на Московския държавен университет, казва, че този извод е уникален, защото доскоро учените не са допускали, че е възможно толкова отдалечено влияние. 

Малкото пернато от подразред блатни птици – червеният брегобегач (Calidris canutus), през лятото има светлочервена окраска, която през зимата се заменя от почти бяла. Птичката е рекордьор в изминаването на големи разстояния – способна е да прелети 5000 км без почивка. Всяка есен тя тръгва от бреговете на Мавритания или Австралия по посока на единия от двата полюса. През пролетта се връща, за да се размножава на полуостров Таймир – най-северната континентална част на Евразия (или в обратния случай - в Гренландия, Аляска или Канадския арктически архипелаг). Тогава птиците поставят нов рекорд, като избират да гнездят в едни от най-студените земи. Пристигането на червения брегобегач тук е „изчислено'' от еволюцията така, че раждането на пилетата да се случва точно в периода, когато има най-много насекоми, основната храна на малките брегобегачи.

Но това се случваше преди глобалното затопляне сериозно да промени живота на птиците. На разположение за изследователите са архивите от последните 33 години, които включват пълни данни за морфологичните изменения на младите птици, извършвали междинни спирки в Полша. Учените разполагат и със сателитни снимки на Таймирския полуостров и обобщенията на немски зоолози, наблюдавали брегобегачите по бреговете на Мавритания.

През тези 3 десетилетията началото на пролетта на полуостров Таймир и пикът на насекомите са се изместили с близо две седмици по-рано. Ако снегът на полуострова в началото е изчезвал до средата на юли, сега това се случва още в края на юни. Времето на пристигане на птиците си остава същото, но те започват да гнездят по-късно, отколкото преди 30 години. Така изпускат пика на насекомите, жизненоважни за растежа на малките птичета. 

Липсата на храна е причина за „смаляването“ на младите птици от този вид и това няма как да бъде компенсирано по-късно. Все пак, с настъпването на студените дни младите червени брегобегачи все още правят своето дълго пътешествие и успешно стигат до Африка. Истинските трудности се крият другаде – през зимата в националния парк Банк д'Аргуин в Мавритания червените птици се хранят с мекотелите, скрити в седиментните скали и им е нужен доста дълъг клюн, за да достигнат храната си. Птиците с по-дълги клюнове разнообразяват диетата си с Loripes lucinalis, които са дълбоко в пясъка. Въпреки че черупчестите морски обитатели произвеждат токсини в телата си, в хранителния режим на птиците те са допустими, ако не надвишават 40%. Червените брегобегачи с по-къси клюнове достигат до други хранителни източници, по-често се хранят с растения – малки корени на Zostera noltii. 

Хранителните ограничения, на които са подложени късоклюните птици, влияят особено негативно на младите, много от които не успяват да преживеят първата си зима. По този начин проблемът, започнал в Арктика, се пренася в друг континент със своите последици. Ако брегобегачът обаче успее да се върне на Таймир, късият клюн даже му помага да хваща местните животни по-лесно.

Според Елдар Рахимбердиев заплахата от изчезването на червения брегобегач е голяма. Сега популациите от северните части намаляват, някои от тях са на ръба на унищожението. Ако клюнът на птицата намалее дотолкова, че тя да не може да се храни с мекотели, видът напълно ще изчезне. Работата на учените е уникална, тъй като те показват как този проблем се пренася не само във времето, но и в пространството. Както казва Рахимбердиев, „когато бях студент и работех със същите видове, винаги се стигаше до спорове с чуждестранните ми колеги, според които птиците умират заради проблеми по време на миграцията. Мислехме, че проблемът е свързан с размножаването. Онези, които работеха в застудяващите земи на Африка, спореха, че там няма проблем. Сега обаче става ясно, че всички части са взаимно свързани и силните изменения на едно място могат да доведат до неочаквани последици на друго".