Снимка: iStock
В детстовото ни се коренят много наши комплекси и психологически травми, но и до днес оказват влияние върху качеството ни на живот в зряла възраст. Кои фрази, които сме чули от любимите си родители, са ни навредели най-много? Кои фрази трябва да знаем, че нараняват дълбоко малкото дете и трябва да изключим от речника си?
1. Защо ми е такова дете?
Някои родители, в пристъп на умора, стрес или нервност, изричат такива фрази не злонамерено. Но децата го възприемат като чиста монета и в душичката им се настанява усещане за безполезност и самота. В зряла възраст такъв човек не може да изгради пълноценна връзка с противоположния пол.
2. Забранявам ти да ми говориш така!
Признайте, такива фрази често звучат при общуване с тийнейджъри. Показва дистанцията между членовете на семейството и неравенството в отношенията. Детето не разбира как да говори правилно, за да не предизвика гнева на родителите си, затова се отдалечава и спира да осъществява всякакъв контакт, да разкрива свои съкровени тайни и да споделя съмнения.
3. Ще те оставя и ще си тръгна!
Не по-малко популярни са фразите „Ще те дам на тази леля“, „Ще те дам на полицая за такова поведение“. Малките деца приемат подобна заплаха по словесния й номинал, те са силно притеснени и изпитват страх и ужас от раздяла с майка си. Ако това се случва често, децата растат с чувство на постоянен дискомфорт, притеснение, стрес. Като възрастни те се страхуват да бъдат изоставени от партньора си, често избират да са „жертви“.
4. Ееее, нали си момиче ...
Или пък на момчето се казва „та ти си мъж“. Още от детството много родители, подчинени на стереотипите в главата си, поставят децата в определена рамка. Момчетата не трябва да плачат и да изразяват емоции, момичетата не трябва да играят с коли и да се катерят по дървета… Вече като възрастни клишираните деца се самоограничават когато става дума да се изразят – чрез хоби или лично желание, дори творчество. Често в юношеска възраст при такива деца бунтът започва с бягства от дома, избор на скандални приятелства или други нестандартни дейности.
5.Можеше да се направи много по-добре…
Детето получава петица, но вместо похвала, родителят му подхвърля горната презрително-омаловажаваща фраза. Пораснали, младите хора достигат кариерни висоти, но рядко се радват на резултата. Понякога спират да се стремят към успех, тъй като все още се смятат за посредствени и неспособни да направят нещо перфектно. Това е сериозен психологически проблем и комплексът на "губещия" се преживява с години.
6. Ще станеш от масата, когато чинията ти е празна!
Много деца от ранна възраст биват научени, че е необходимо да се хранят добре, за да са здрави и красиви. Често им се дават сладкиши като награда за свършената работа. Така те формират неправилно поведение при хранене. Те свикват да отлагат тревожните си мисли в продължение на много години. Стига се до тежки затлъстявания, булимия или анорексия в млада или зряла възраст.
7. Е, какви проблеми можеш да имаш ти?
Някои родители не жалят детето си, когато падне и се удари или се скара с приятелите си, или е гневно. Не могат да изразят съчувствие. С думите си показват бездушно отношение към мъката на малкия човек, който се раздира вътрешно, страда и плаче. Децата свикват с факта, че възрастните не разбират техните чувства. С течение на времето спират да споделят, отдалечават се. Когато пораснат - имат затруднения в общуването с партньора си, трудно се отварят към най-близкия си човек, а това предизвиква конфликти.
Когато общувате със собственото си дете, психолозите препоръчват предпазливост. Поставяйте се често на мястото на малкия човек. Това ще ви помогне да разгледате отношенията с най-скъпото ви същество от нов ъгъл, за да избегнете спорни и неприятни моменти. Поставяйки основите на доверието и откровеността в детството, ще получите топла комуникация и подкрепа в бъдеще.
