Светът в теб12 октомври 2022

Безусловната любов няма какво да губи и към какво да се стреми

Ако Бог прощава на всички, кой си ти, че да не прощаваш?

Худ. Джон Уилям Уотърхаус

Книгата „Семена за душата“ на Чък Хилиг, последовател на Рамана Махарши, е своеобразна уникална колекция от идеи, разсъждения, мисли и прекрасни прозрения за това как да живеем мъдро и пълноценно, наслаждавайки се на всеки миг от битието. Чък Хилиг има невероятна дарба да изразява най-дълбоките идеи на прост и разбираем език, с уникално чувство за хумор. Ще се убедите сами в това.

ЗА СТРАХА

***

Страхът ви във всички случаи се гради върху противопоставянето ви на произволния ход на събитията.

Тъй като страхът се свива около себе си, той свива вашия свят.

Любовта, напротив, го разширява.

Когато спрете да се борите със себе си, което всъщност правите, тогава ще спрете да се борите и с другите, които на свой ред правят същото.

***

Ако вие доброволно казвате решително "да" на всичко, което ви се случва, тогава всичко винаги ще бъде наред с вас.

Но дори да кажеш "не" на нещо, всичко ще е наред отново, стига да имаш желание да кажеш "да" на това, на което, поне за момента, казваш "не".

Последната дума, подготвена от вас за към Вселената, нека е "ДА!!!"

***

Парадоксално - страховете ви ще започнат бързо да намаляват, щом поискате да създадете пространство в живота си, където да изпитвате силен страх от време на време.

Проблемът не е страхът сам по себе си. Проблемът е страхът от страха.

***

Оцеляването на "егото" зависи от съществуването на "другия". Всъщност, затова "другите" има такова значение за нас.

Просто не искаме да сме сами. Иронията е, че страхът ни да останем сами е само външно проявление на вътрешния ни страх да сме "единственият".

***

Страхът обаче служи на една много важна цел.

Вашата страховита конфронтация с не-аз всъщност защитава вашата личност от опасността да бъдете унищожени от чистата светлина на безусловната любов.

***

Точно сега вие сте тук само за да давате любов, да прощавате страха... и да ТАНЦУВАТЕ!!

Ако Бог прощава на всички, кой си ти, че да не прощаваш?

След като сте простили на себе си (и на другите) за всичко, което е било, много по-лесно ще простите на себе си (и на другите) за това, което е.

ЗА ЛЮБОВТА

***

Безусловната любов е обратното както на страха, така и на желанието.

За разлика от тях безусловната любов няма какво да губи и към какво да се стреми.

Следователно тя не се доближава до нищо и не се отдалечава от нищо.

Въпреки че безусловната любов може да види някои общи разлики в света на формата, тя се самоотразява на всякакви ценностни преценки за тях.

Следователно безусловната любов винаги казва "не" на празнотата и "да" на всичко, което съществува.

***

Лечението е финото изкуство за връщане на човек към по-пълно преживяване на себе си.

Безусловната любов, от друга страна, ви връща към по-пълно изживяване на собствената ви истинска природа.

***

Да критикуваш друг човек е като да видиш собственото си мръсно лице, отразено в огледалото... и да почистиш огледалото!

***

Проблемът не е, че не знаете как да обичате себе си.

Проблемът е да признаете, че дълбоко в себе си може да не искате да обичате себе си достатъчно.

За да обобщим, всичко е просто Любов... да обичаш себе си.

***

Любовта не е там, където отиваш.

Любовта наистина е мястото, откъдето идваш.

Любовта наистина е това, което наистина сте.

Абсолютно всичко, което се случва в Живота, е най-добрият израз на безусловната любов, която Съзнанието изпитва към Себе Си.

Всъщност любовта е достатъчно голяма, за да побере дори вашето "непризнаване".

Рано или късно всички ние ще бъдем ОМ.

***

Ти вече си Любимият, когото си търсил толкова дълго.

Въпреки че изглежда, че има индивиди в света, в действителност няма нито един индивид.

Ето защо, където и да насочите погледа си, вие винаги гледате право към многоликото "Лице на Господа".

И това лице по чудо неизменно е твое собствено.

Изоставете представите си за това какъв е Бог и какъв сте вие самите.

И двамата изглеждате точно като "съществуващи".

ЗА ЧУВСТВАТА

***

Вашите чувства не ви притесняват толкова много.

Това, което ви притеснява, са вашите идеи за това, което мислите, че трябва да чувствате, вместо това, което наистина чувствате.

Иначе казано "вменявате задължения" от всички страни!!!

Позволете си да почувствате напълно това, което чувствате.

Не е нужно да се чувствате отвратителни за това, че нещо ви отвращава.

Достатъчно е, че сте отвратени.

***

Дискомфортът ви ще се промени по-бързо, щом спрете да се опитвате на всяка цена да го промените.

Изобщо не е нужно да "разбирате" чувствата си, за да си дадете благодатта да ги изпитате.

Всъщност е по-вероятно да останете в плен на негативни чувства, ако си забраните да останете в този плен. В края на краищата това чувство е вярно за вас в момента.

Тъй като не е необходимо да изяснявате естеството на вашите чувства, изобщо не е необходимо да обяснявате причините за появата им на пътя ви.

Точка.

***

Вашите чувства не са проблеми, които трябва да бъдат разрешени или препятствия, които трябва да се преодолеят, или трудности, които трябва да се избягват.

Това са просто неща, които се случват по пътя ви и ви канят да ги изживеете в най-голяма степен.

Просто не се колебайте дали да ги отхвърлите или не. Ако не им дадете свобода на действие, те няма да ви оставят на мира.

Например, ако пренебрегнете чувствата, които са на прага на сърцето ви, те със сигурност ще ви накажат за такова неуважение.

За известно време те ще се скрият в подсъзнанието ви, но когато се върнат - а те със сигурност ще се върнат - ще доведат и приятелите си със себе си!!!

***

Няма "добри" чувства, както няма и "лоши".

Чувствата трябва да се класифицират само като приятни и неприятни.

Етикетирането на едно чувство като "лошо" само отслабва способността ви да се асоциирате с това чувство, когато то ви завладее.

Да преценявате чувствата си като "лоши" означава индиректно да осъждате себе си, че имате тези чувства в живота си.

Но да се съпротивляваш на живота означава само да хвърлиш дърва в огъня.

Просто Вселената не обича да чува "НЕ".

***

Ако не сте особено склонни да изпитвате душевна болка, тогава всякакви други чувства няма да са особено достъпни за вас.

Когато сте дълбоко разстроени, не сдържайте сълзите си, оставете ги да се стичат по бузите ви.

Дори да се опитате да сдържите болката си, като я скриете дълбоко в себе си, рано или късно пак ще трябва да я изплачете.

Само че този път Душата ще пролее сълзи.