Светът в теб9 декември 2022

Смятате се да за пробудени? Това е духовен нарцисизъм.

Духовното его се прикрива зад маската на мъдростта, доброжелателността и уж човеколюбието

Худ. Джон Уилям Уотърхаус

Духовното его е най-опасният вид его от всички. Ако не сте бдителни, това може да предизвика тотални неразбории в живота ви – но не по насилствен или агресивен начин. Духовното его е прикрито под маската на „добри намерения", „по-висока вибрация", „събудена перспектива" и „скромна" помпозност. Пазете се от духовното его. Това е капан, в който много от нас, духовните търсачи, могат и ще попаднат в даден момент. И колкото по-дълго оставаме в тази духовна канавка, този застой, толкова по-вероятно е да се превърнем в духовен нарцисист.

Егото е нашето усещане за себе си - това е илюзорната история за „аз", която носим през света като еволюционен механизъм за оцеляване. И все пак егото е източникът на цялото ни страдание и чувството ни, че сме отделени от това, което наистина сме - а то е безгранично, цялостно и безкрайно. Можем да наречем това Дух, Бог, Живот, Единство, Съзнание и т.н. Духовното его се изгражда върху базисното его. Духовното его е продукт на духовния материализъм – тоест използване на духовността, за да служи на егото, вместо да ни приближава към истинния духовен път.

Когато духовните пътища, практики и концепции станат роби на егото, това е раждането на духовното его. Когато човек започне да се слива с представата си за себе си като „духовна личност" - това е духовното его.

Правилното ходене по духовния път е много фин процес. Това не е нещо, в което да се хвърляте наивно. Има множество странични пътища, които водят до изкривена, егоцентрична версия на духовността. Можем да се заблудим, да мислим, че се развиваме духовно, а всъщност да укрепваме егоцентризма си чрез духовни техники. Това основно изкривяване може да се нарече духовен материализъм, казва Чогям Трунгпа Ринпоче.

Духовният нарцисизъм е кулминация на духовния егоизъм: това е егото, което е станало толкова солидно, толкова фиксирано, толкова непоколебимо в идеята за собственото си духовно величие, че е патологично. То е нарцистично.

Духовните нарцисисти имат такава непоколебима вяра в собствената си пробудена перспектива, собствените си „специални" духовни постижения и знания, че не могат да се свържат със своята изначална човечност. Духовните нарцисисти не могат да се свържат и с другите хора – нищо че се правят на състрадателни или мъдри. Останалите хора представляват заплаха за тяхната заблудена грандиозност.

Примери за духовно его

Твърдите, че имате „специален достъп" до духовен водач/ангел/дух/възнесен майстор с цел да се самовъзвеличите;
Вярвате, че сте превъплъщение на по-висше същество, известна духовна историческа фигура и т.н.;
Често правите снимки от моментите си на йога или медитация и ги публикувате в социалните медии, жадувате за внимание;
Заявявате, че другите не могат да ви разберат, защото сте постигнали определено състояние на „високо вибрационно съзнание", „пробуждане, освобождение" и т.н. и показвате презрение към тези, които не са на същото „ниво";
Пренебрежително отношение към хора, които според вас са „нееволюирали", „несъбудени" и с „ниски енергии";
Хвалите се и парадирате с духовните си постижения или дарби.

Признаци на духовното его

Прекомерно рекламиране на вашите специални духовни постижения.
Проява на превъзходство (пряко или непряко) поради уж големите ви духовни дарби или таланти.
Опит за надхвърляне на физическото/земното и приемане на богоподобни качества.
Вярвате, че връзката ви с Божественото е по някакъв начин по-дълбока или по-специална от връзката на другите хора.
Фокусиране върху това колко по-„духовно еволюирали" сте от другите.
Осъждате другите за това, че са „по-малко будни" и „заспали".
Опитвате се да изглеждте, да се обличате и да звучите като „духовен" човек.
Използвате духовни думи и концепции, за да не признаете грешките си или уязвимостта си.
Опитвате се да накарате хората да приемат вашето възприятие (проповядвайки им или спорейки).
Смятате, че имате достъп до изключително духовно знание, до което другите нямат достъп.
Липса на любопитство и възприемчивост към живота.
Носите маската на доброта, позитивността или мъдростта.

Пазете се от духовното его. Внимавайте! Научете се да го разпознавате. То е опасно, защото е облечено в дрехи от светлина. Изглежда като пробудено, осветено, мъдро и всеобичащо – и това го прави толкова трудно за улавяне. Кара ни да се чувстваме мощни, дори недосегаеми - точно такива, каквито егото ни убеждава, че сме. Всъщност най-смъртоносният вирус е да вярваме, че „сме пристигнали", че сме станали „просветлени" или по някакъв начин духовно превъзхождаме другите.

Източник