Худ. Джон Уилям Уотърхаус
Духовното его е най-опасният вид его от всички. Ако не сте бдителни, това може да предизвика тотални неразбории в живота ви – но не по насилствен или агресивен начин. Духовното его е прикрито под маската на „добри намерения", „по-висока вибрация", „събудена перспектива" и „скромна" помпозност. Пазете се от духовното его. Това е капан, в който много от нас, духовните търсачи, могат и ще попаднат в даден момент. И колкото по-дълго оставаме в тази духовна канавка, този застой, толкова по-вероятно е да се превърнем в духовен нарцисист.
Егото е нашето усещане за себе си - това е илюзорната история за „аз", която носим през света като еволюционен механизъм за оцеляване. И все пак егото е източникът на цялото ни страдание и чувството ни, че сме отделени от това, което наистина сме - а то е безгранично, цялостно и безкрайно. Можем да наречем това Дух, Бог, Живот, Единство, Съзнание и т.н. Духовното его се изгражда върху базисното его. Духовното его е продукт на духовния материализъм – тоест използване на духовността, за да служи на егото, вместо да ни приближава към истинния духовен път.
Когато духовните пътища, практики и концепции станат роби на егото, това е раждането на духовното его. Когато човек започне да се слива с представата си за себе си като „духовна личност" - това е духовното его.
Правилното ходене по духовния път е много фин процес. Това не е нещо, в което да се хвърляте наивно. Има множество странични пътища, които водят до изкривена, егоцентрична версия на духовността. Можем да се заблудим, да мислим, че се развиваме духовно, а всъщност да укрепваме егоцентризма си чрез духовни техники. Това основно изкривяване може да се нарече духовен материализъм, казва Чогям Трунгпа Ринпоче.
Духовният нарцисизъм е кулминация на духовния егоизъм: това е егото, което е станало толкова солидно, толкова фиксирано, толкова непоколебимо в идеята за собственото си духовно величие, че е патологично. То е нарцистично.
Духовните нарцисисти имат такава непоколебима вяра в собствената си пробудена перспектива, собствените си „специални" духовни постижения и знания, че не могат да се свържат със своята изначална човечност. Духовните нарцисисти не могат да се свържат и с другите хора – нищо че се правят на състрадателни или мъдри. Останалите хора представляват заплаха за тяхната заблудена грандиозност.
Примери за духовно его
- Твърдите, че имате „специален достъп" до духовен водач/ангел/дух/възнесен майстор с цел да се самовъзвеличите;
- Вярвате, че сте превъплъщение на по-висше същество, известна духовна историческа фигура и т.н.;
- Често правите снимки от моментите си на йога или медитация и ги публикувате в социалните медии, жадувате за внимание;
- Заявявате, че другите не могат да ви разберат, защото сте постигнали определено състояние на „високо вибрационно съзнание", „пробуждане, освобождение" и т.н. и показвате презрение към тези, които не са на същото „ниво";
- Пренебрежително отношение към хора, които според вас са „нееволюирали", „несъбудени" и с „ниски енергии";
- Хвалите се и парадирате с духовните си постижения или дарби.
Признаци на духовното его
- Прекомерно рекламиране на вашите специални духовни постижения.
- Проява на превъзходство (пряко или непряко) поради уж големите ви духовни дарби или таланти.
- Опит за надхвърляне на физическото/земното и приемане на богоподобни качества.
- Вярвате, че връзката ви с Божественото е по някакъв начин по-дълбока или по-специална от връзката на другите хора.
- Фокусиране върху това колко по-„духовно еволюирали" сте от другите.
- Осъждате другите за това, че са „по-малко будни" и „заспали".
- Опитвате се да изглеждте, да се обличате и да звучите като „духовен" човек.
- Използвате духовни думи и концепции, за да не признаете грешките си или уязвимостта си.
- Опитвате се да накарате хората да приемат вашето възприятие (проповядвайки им или спорейки).
- Смятате, че имате достъп до изключително духовно знание, до което другите нямат достъп.
- Липса на любопитство и възприемчивост към живота.
- Носите маската на доброта, позитивността или мъдростта.
Пазете се от духовното его. Внимавайте! Научете се да го разпознавате. То е опасно, защото е облечено в дрехи от светлина. Изглежда като пробудено, осветено, мъдро и всеобичащо – и това го прави толкова трудно за улавяне. Кара ни да се чувстваме мощни, дори недосегаеми - точно такива, каквито егото ни убеждава, че сме. Всъщност най-смъртоносният вирус е да вярваме, че „сме пристигнали", че сме станали „просветлени" или по някакъв начин духовно превъзхождаме другите.
