Светът в тебВаклуш Толев / 27 януари 2025

Няма религия по-горе от истината

История на Теософското общество. Откъс от книгата „Езотерични школи и мистични учения“, част II на Ваклуш Толев

Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

Последната част от трилогията на Ваклуш Толев „История на религиите“ е посветена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.

Както и в другите две части на поредицата, Ваклуш Толев представя избрани личности, преносители на това окултно знание: Плотин, Елена Блаватска, Хенри Олкът, Ани Безант, Рудолф Щайнер, Петър Дънов.

„Винаги има тайни, скрити знания, има езотерични школи, които с чувство на загриженост и отговорност ни съпровождат и служат на религиозното битие заради пътя на съвършенството. Окултното знание придружава и всички официални религии, дава просветление и възможност за усвояване на висши духовни сили.“

В тази книга читателят ще отвори страници от езотеричните школи и мистичните учения, „за да може знанието да го направи свободен – ако не от друго, то поне от невежество“.

От началните векове на писаната ни история до днес окултното знание е манифестирано от посветени личности – Хермес, Орфей, Питагор, Плотин, Бион, Блаватска, Щайнер… (далечни и близки във времето посветени са от тази редица). В световната философска мисъл, в историята на човешката знайност Плотин употребява и оставя думата „теософия“, т.е. „богомъдрие“ (θεος – „бог“, σοφια – „мъдрост“), въпреки че тя винаги е съществувала като явлението човек – Бог. Според него голямата, божествената истина може да се познае само чрез вътрешното откровение. Като същност теософията присъства в голяма част от окултните школи и в сакралните страници на религиозните учения, но не така ясно назована, не така чисто изведена като доктрина на познанието.

Човечеството в дългия път на своето развитие започва да губи духовната реалност и става все повече пленник на земните си усещания. И когато религиите се формализират в ритуали и церемонии, се явява необходимостта от нови учения и религии, от нови знания за човечеството. Идва нуждата от теософията – богомъдрието, защото животът се е превърнал от знание за Бога в знание за земния живот.

Теософското общество е създадено на 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк. Знайни са имената на учредителите, но две са личностите, белязани със знака на сътворители, на основатели по благоволение: Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който е избран за негов пръв председател.

Теософията не скрива от погледа на хората с различни религиозни убеждения, че приема законите на кармата, прераждането и еволюцията. И точно тогава е благодатно времето мнозина да израснат, да се освободят от своето незнание или неприемане. В знака „змия, захапала опашката си“ – елемент в печата на Теософското общество, са скрити тези закони, с него се символизира мъдростта.

Така теософите в своите страници вписват древното знание, защото без това знание остава само сухотата на мисълта или един агностицизъм.

Теософията обединява философия и наука

Тя е един сменен пулс в културното мислене не само на нашата континентална общност, но и на цялата планета. Извежда един основен израз: Няма религия по-горе от Истината! Така теософите лишават всяка религия от упрек, като казват, че всяка е Божия. Те припомнят на всяка от тях основните ù принципи, припомнят ù, че трябва да намери съжителство и взаимност с другите, защото всички имат една и съща цел – човека в съвършенство.

Ние вярваме, че всички сме искри от една и съща Божествена главня, от една всемирна еманация. Ето защо теософите поставят целта – да се образува зародишът на всемирно духовно братство.

Една антитезисност се е явявала във вековете между религия, от една страна, и философия или наука, от друга, и това винаги е носило беди на човечеството. Религия и наука не бива да враждуват. Защото там, където фанатизмът на религията може да извърши беда, етиката на философията може да го възпре; там, където философията не може да даде реалност, науката в своя експеримент може да служи за образец.

Теософското общество като една обновяваща вълна залива Европа и Америка и връща на човечеството идеята за разрушеното единство между религията, философията и науката. Твърденията в Средновековието на Католическата църква, че „философията е слугиня на религията“, и на просветния XVIII век пък, че религията ще стане слугиня на науката, са обрати, които се надкрачват. Теософията връща вътрешната изповедност, връща тайните на познанието, признати и изповядвани във всички окултни школи, но в религиите рамкирани, защото те, бранейки се за чистота, слагат синори срещу просветеността.

„Когато ученикът е готов, Учителят се появява“

Религията е вътрешно откровение! Всяка от тях е клон от стеблото Бог – човек – вяра. Изучаването на сравнителните религии – една друга цел на теософите, ни освобождава от „право“ на обвинение и ни прави смирени със знанието, че от общия им корен и другият клон пие сок и неговите плодове също са наслада за онези, които ги ядат със свое религиозно почитание.

Програмният девиз на Теософското общество е „Няма религия по-горе от Истината!“. С такъв размер то влиза в кръвната картина на човечеството и дава на човечеството знание за трите закона: еволюция, прераждане и карма.

Човек трябва да носи идеята за свобода. Защото се казва, че „този, който е тръгнал да търси Бог, даже и да е сгрешил, е вече бог!“. Това е да дадете на човека пулса на Всемирното, за да се намери в себе си, за да познае Бога. Затова е необходима свободата от религиозен страх и съмнение.

Градивният камък на Теософското общество се слага, както споменахме, от Елена Петровна Блаватска (по баща Хан), родена през 1831 г. в руския град Екатеринослав.

Елена П. Блаватска и Хенри Олкът

В нейното битие като първо знание е вложено известното окултно правило: „Когато ученикът е готов, Учителят се появява“. Елена от малка има своите ясновиждания и медиумни участия – явления, не много лесно приети от нейните близки. Случват ù се беди, подсказващи, че тя е белязана. На 13 години преживява случка, която може да се тълкува като просветление. При езда пада от седлото, но се закачва на стремето на коня, който побягва, влачейки я. Тогава тя чувствала, че невидими ръце (на очертаваща се астрална фигура) я поддържат и едва когато обуздават коня, я освобождават. Елена дори не е ранена. Този образ на нейния спасител, глиптиран в съзнанието ù, тя по-късно разбира, че е нейният духовен учител. Елена рисува този образ като благородник, а както се оказва впоследствие, духовният ù покровител е самият Мория. След години Блаватска го среща в Лондон на живо и той ù подсказва, че тя ще трябва да започне една енергична организация с посланията, които великите учители ще ù дават.

Миналото ни отвлича на стария бряг

Най-напред Елена Блаватска се запознава с външната страна на духовните учения, а след това минава през различните посвещения в Индия и Тибет. Следва едно скитничество в Германия, Франция, Египет, после бродничество в Индия, Канада, Мексико, Италия, Гърция и пак Тибет… къде ли не. Изумителна е нейната смелост и твърдост в търсенето на онова, което наистина може да бъде наречено богатство. Тя се запознава с постиженията на старите алхимици; изучава ученията на Якоб Бьоме, на Емануел Сведенборг, на Александро Калиостро… Така тя започва своята работа върху изграждането на един нов мироглед. Ето колко дълга подготовка ù е нужна, докато узрее идеята да се организира общество! Под ръководството на своите духовни учители тя преминава в Америка. И когато е готова да изпълни предназначението си, получава повелята да се срещне с полковник Хенри Олкът – американец, протестант по изповедание. Олкът е изключителна личност. Той взема участие в Гражданската война и спечелва славата на герой. Изряден е, с почтеност, каквато рядко се среща. За приложността във военното дело и за разкрити от него нередности и корупция на ръководители на високи позиции е награден. Но нещо го гнети, нещо го жаднее… имал е вътрешната потреба от някакъв прозорец за тайните на света.

След срещата с Елена Блаватска у Хенри Олкът се отваря книгата на духовния живот и той присърце приема основаването на Теософското общество. След като създават обществото, след като приема окултните тайни, донесени от Блаватска из скитничествата ù и от посланията на нейния Учител, Олкът започва да се чувства гузен в религиозното си присъствие като протестант. Вярвайки в прераждането, той се търси във вековете и се вижда в лицето на императора Ашока Велики. Ашока в III век пр.Хр. узаконява будистката религия в своята държава (така както Константин Велики с едикта си от 313 г. легитимира християнството като равноправна на другите религии в Римската империя). Хенри Олкът се връща към будизма, въпреки че теософията е учение, което стои над отделните религии. Властното минало! Той е един от най-ярките примери как миналото може да ни отвлече на стария бряг.

Търсеният нов миров Учител

След като през 1907 г. полковник Хенри Олкът почива, водачеството поема Ани Безант, която е ръководителка на Теософското общество до 1927 г. Ани Безант е била една от най-известните личности на Англия – знаменита социалистка, една от най-големите агитаторки. Когато прочита „Тайната доктрина“ и се вижда с Блаватска, тя се впечатлява от нея и напуска и митингите, и социализма. (А Ани Безант е Джордано Бруно в прераждане. И вижте как провиденцията намира големите личности за големи дела. Защото Джордано Бруно дава идеята за универсалността на света.)

Ани Безант

При създаването на обществото още не се говори за идването на нов миров Учител. Години по-късно един от клоновете на Теософското общество начело с Ани Безант си поставя задачата да съхрани в един обществен храм идеята за мировия Учител; да му приготви пътя и атмосферата, за да предаде той на човечеството нова духовна вълна. (Така ще започне един нов път – пътят на мъдростта.) Затова към Теософското общество през 1911 г. в Индия се създава Орден „Звездата на Изток“.

През 1926 г. Ани Безант обявява, че Джиду Кришнамурти (или Алционе), осиновеният ù син, е търсеният нов миров Учител. Кришнамурти е индиец по произход, роден през 1895 г. В едно от своите изказвания през 1925 г. в Адиар, където се намира седалището на Теософското общество, изпадайки в транс, той декларира част от подобно послание към човечеството и наистина известно време поема отговорността на чакания Учител. В 1929 г. той обаче се отказва от това предназначение (което според мен е било по-скоро предопределено от Безант) и от отговорността. Мировата сила не прави своето ниспослание над него и той се оттегля, без да се къса от духовното си предназначение, но и без да поеме „бремето“ на новата духовна вълна. Ани Безант намира израз на извинение, който е достатъчно плътен и верен в преценката ù. И така се получава обрат, появяват се тревоги и в самото общество, нови разделяния.

Рудолф Щайнер

Великата плетеница

Казвал съм, че Кришнамурти е по прераждане самият Зороастър. И тогава ще разберете защо трябваше да се уточни отговорността му и защо можеше да се живее със страха… Защото в света това са големи неща – самото еманиране на дуалистичността като концепция, която е давал на света, можеше да хвърли нова сянка. Вижте колко прецизно трябва да се гледа, за да не се остави и една йота съмнение в чистотата на монотеизма, в този път на Христовото виждане или на християнската концепция за Единосъщие! А представете си, че надделееше зороастризмът… И тогава не зная личното прозрение на Кришнамурти дали го е спряло, или някакви други предпоставки са били налице, но той с достойнство се отказва от мисията на нов миров Учител.

Кришнамурти, след като се оттегля, работи до кончината си през 1986 г. в Америка. Там всяка година той изнася беседи, както и като посещава Индия, най-вече в Адиар. Работи много, и то с чувство на отговорност, в полето на мисълта – върху мисловната същност и култура на човечеството.

Беинса Дуно

Основното предназначение на обществото обаче си остава, както те казват – да подготви пътя, да прочисти атмосферата, да събуди своите ученици за по-дългото присъствие на мировия Учител на нашата планета, за да може и по-трайно както като аура, така и като духовност да пребъдва целостта му.

Основните цели и правила в теософията правят великата плетеница на вътрешния и външния живот като дело на едно и също същество – човек в Бога и Бог в човека! Ако нямаше Бог, нямаше да има човек; ако нямаше човек, нямаше кой да говори за Бог...

Купете книгата от тук