Снимка: Wikimedia Commons
„Наскоро прочетох интересна фраза в интернет: „Животът е десет процента събития, които ни се случват и деветдесет процента реакции към към тях“. От много години твърдя, че сами определяме степента на нашето нещастие.“ Това пише Сергей Лазарев в предговора на книгата си „Лек за всички болести“.
Здравето и съдбата ни зависят от чувствата и отношението ни към живота, казва лечителят, който е известен у нас с поредицата „Диагностика на кармата“. Нашият мироглед и характер влияят върху възприятието ни за всичко, което се случва с нас и около нас. Ако мирогледът и характерът са несъвършени, човек има проблеми както със здравето, така и със съдбата.
Хората вярват, че са станали господари на природата, достигнали са високо ниво на развитие. Всъщност, ако оценяваме не външното, материалното ниво, а разбирането за това как работи светът и по какви закони съществува този свят – тук напредъкът е незначителен. Живеем предимно в илюзии.
Хората отдавна са разбрали, че поведението, мислите и чувствата влияят на здравето и съдбата. На тази тема са посветили живота си много пророци, мъдреци, ясновидци, които са прозирали едновременно фините планове, миналото и бъдещето. Те са носили знания за това как недостойното поведение и агресивните чувства оказват влияние на здравето както на човека, така и на неговите потомци.
Не можем да си представим колко много нашите чувства и действия могат да променят живота ни, здравето ни и дори характера ни.
Неслучайно има една поговорка: „Посей действие – пожъни навик, посей навик – пожъни характер, посей характер – пожъни съдба“. Нашето емоционално възприятие за света и чувствата ни определят какво ще бъде здравето ни, как ще се развие съдбата ни – както нашата, така и тази на децата и внуците ни. Състоянието на духа, подсъзнанието, емоционалното възприятие за света – всичко това се предава на нашите потомци.
Както вътрешно се отнасяме към света около нас – така и светът се отнася към нас. Както нашите родители, баби и дядовци са се отнасяли към хората, както ние се отнасяме към околните – така и те се отнасят към нас.
Човешкото здраве е тясно свързано със способността ни да общуваме с другите, с природата, със себе си. Ако не се спогаждаме с околните, ако не приемаме света и събитията в него каквито са - това поражда осъждане, негодувание, които водят до болести. Неправилното отношение към съдбата, неспособността да приемеш съдбата си и да бъдеш благодарен за нея, недоволството и претенциите към света – всичко това също поражда беди и болести.
Днес лекарите вече разбират, че всички болести се основават на непреодолян стрес и намален имунитет.
Имунитетът е индикатор за основната жизнена енергия, която отдавна е позната в Индия и Китай – там тази енергия се е наричала прана, ци. Високата жизнена енергия осигурява висок имунитет. Когато жизнената енергия отслабне, имунитетът намалява и започват заболяванията.
Стресът е реакция на промените в света около нас, на външно неудобство. Стресът може да доведе или до болест и смърт, или до възстановяване, ако се отнасяме правилно към ситуацията.
Стресът е освобождаване на енергия, необходима за спасение, защитна реакция на тялото. Ако тази енергия се трансформира в любов, развитие и съзидание, следва оздравяване. Ако тази енергия е насочена към емоции като раздразнение, негодувание, съжаление, омраза, отчаяние - човек може да се разболее и дори да умре.
Ако човек пази любовта в душата си във всяка ситуация, той спира да зависи от света около себе си, душата му намира хармония. Ако в стресова ситуация той търси възможности за развитие и промяна към по-добро, стреми се към Бога, енергията на стреса вече не е насочена към огорчение, съжаление, страх или отчаяние.
Ако можем да поддържаме положителни емоции, добродушие, благодарност, любов, когато околната среда ни тласка към недоволство и страх, това ще задейства вътрешната ни жизнена енергия, пише Лазарев. Според него това е пътят към хармонията. Ако пазим любовта в душата си, не търсим виновните, не се дразним от неудобството, не се прекланяме пред сигурността и благополучието – вървим в правилната посока – към здравето.
Човек получава жизнена енергия от душата си, а душата получава енергия от Първичната Причина чрез любов и единство с Всевишния.
Нашите чувства имат енергиен характер. Те са реакцията ни към околния свят, към събитията от настоящето, миналото и бъдещето. Агресивните водят до спад в нивото на основната жизнена енергия. Губим я, когато мразим, обиждаме се, изпадаме в униние, съжаляваме за миналото, страхуваме се от бъдещето.
Правилното отношение към живота се крие в способността да се въздържаме от страсти, периодично да се откъсваме, да не се привързваме към този свят, в умението ни да пазим любовта, да прощаваме, да се стремим към любов и вяра. Това са основните условия за здраве, казва парапсихологът.
Източник
