Снимка: Албена Иванова
Всеки негов текст е изстрадан. Всеки негов словесен вопъл е послание. Всяко негово изречение е едновременно молитва и медитация. Джеф Фостър завършва астрофизика в Кеймбриджкия университет, но скоро след дипломирането си изпада в дълбока лична криза, съпътствана от отчаяние, самота и физическо заболяване. Чете и изучава десетки томове духовна литература, търсейки изход от депресията. През 2006 г. преживява духовно пробуждане, което описва като „разпадане на усещането за отделеност“.
Първата му книга е „Живот без център“. От няколко години се бори с тежка диагноза – Лаймска болест. На сайта си и страницата си във фейсбук не спира да публикува вдъхновяващи послания.
Когато някой те нарича с обидни имена, свежда те до предмет,
когато ти дава съвет, който не си искал,
когато те обвинява за своята болка,
когато не те слуша и говори само за себе си,
когато те сравнява с други,
когато те пренебрегва, обезценява, осъжда или осмива твоите мисли и чувства...
Спри. Поеми дъх.
Знай, че това е тяхната болка, не твоята.
Знай, че те сънуват единствения сън, който могат да сънуват, докато не се събудят.
Знай, че не те познават – познават само своята фантазия.
Може би им е трудно да обичат себе си.
Може би търсят някого другиго, който да ги оцени.
Може би са откъснати от дъха си, от телата си, от живостта си, от истинското си призвание.
Може би живеят в дуалистичен свят – добри и лоши, праведни и грешни, успешни и провалени.
Може би са забравили простата радост от това просто да бъдеш.
Може би ти разбираш това.
Може би си бил там, където са били те.
Не се опитвай да ги променяш сега. Може би никога няма да се променят.
Не се опитвай да ги поправяш. Те не искат да бъдат поправяни.
Колкото повече натискаш, толкова повече ще се съпротивляват.
Не се заплитай в тяхната мрежа от страдания.
Виж ясно, дори изпитай състрадание – но не натискай.
Нормално е да са разстроени. Наистина е.
Дай им пространство да бъдат разстроени.
Нормално е да са разочаровани от теб.
Дай им пространство да бъдат разочаровани.
Нормално е да те съдят. Направи място и за техните осъждания.
Направи място и за собствените си мисли и чувства!
Позволи си да се чувстваш тъжен, ядосан, виновен, несигурен.
Нека всички тези ценни енергии преминат през теб.
Те няма да ти навредят, ако им позволиш да се движат.
Да, ще срещнеш много пазачи по този път.
Върви по своя път въпреки това, и позволи на другите да вървят по своя.
Не е нужно да го оправдаваш или защитаваш.
Остани близо до себе си в тези трудни времена.
Не се бори с тъмнината – тя няма никаква сила.
Просто усили своята светлина.
