снимка: iStock
Психолозите наричат този вид дейност експресивно писане. Всеки ден отделяте време и записвате събития, които са ви развеселили, натъжили, разтърсили, разстроили. Дневникът на чувствата не само подобрява паметта, но и намалява симптомите при някои здравни неразположения. Но от излагането на чувствата върху белия лист има още една полза.
Пренаписването на някоя от житейските ни истории ще ни накара да погледнем с други оче на нея. Ще преоценим минали събития и ще увеличим шансовете да променим това, което не ни харесва. Или накратко – ще се доближим до щастието.
Психолозите казват, че всеки от нас има своя лична история, която оформя разбирането ни за себе си и за света. Но в определени моменти вътрешният ни глас греши. И за да се гарантира точността на тези разбирания, в разказа са необходими поправки. Писането и редактирането на текстовете, които пишем за нас и нашите преживявания, може да е ключът към решаването на много от проблемите ни.
Има различни изследвания, посветени на тази тема. В едно от тях семейни двойки описвали конфликтите си от гледната точка на външен наблюдател. От 120-те двойки, участвали в експеримента, подобрение в отношенията настъпило при онези, които били достатъчно смели да пишат открито за проблемите си.
В книгата си „Пренасочване: Промяна на историите, с които живеем“ Уилсън пише, че този метод със сигурност не решава всеки проблем, но позволява на хората да се справят с някои от тях. Според него „писането кара хората да разберат всичко, което ги тревожи, и да намерят нов смисъл в него“.
Друг учен, изследващ експресивното писане, е на мнение, че 15 минути на ден откровения върху белия лист са достатъчни, за да се почувстваме по-добре – и физически, е емоционално. Джеймс Пенебейкър от Тексаския университет обяснява:
„Идеята е хората да открият чувството за това кои са и накъде искат да вървят в развитието си. А изразяването на себе си чрез писане може да се нарече преживяване, променящо живота.“
