Илюстрация: Чарлс Дейна Гибсън, обществено достояние
Когато човек търси самоутвърждаване в околните и е жаден за тяхното одобрение, той автоматично изоставя собствената си жизнена линия и влиза в сценариите на другите хора. Енергията му е изсмукана от егоцентризма. Ето как работи този процес.
Човек създава образа си и търси неговото отражение. Например, една жена се гримира, грижи се за тялото си, подлага се на различни процедури, прави си селфита, с охота търси чуждото внимание. Но тя не действа с някаква дълбока вътрешна мотивация. Интересува се само от да чуе многократно отвън възгласите на възхита: „О, ти си толкова красива!“. С други думи, тя е създала образ и тича да се оглежда в чуждите очи и огледала, само за да „потвърди“ този образ.
Но тя не знае, че всъщност не е в огледалата на другите хора – те си пускат друг филм и тя не участва в него. Всеки човек реагира от гледна точка на сценария, в който е и от гледна точка на ролята, която играе в него. Някой е в лошо настроение и ще отговори студено на нейната прелест, друг ще изревнува или ще пусне в ход завистта и умишлено ще я подцени. Трети изобщо няма да забележи красотата, защото е потънал в своя филм. Ще има и такива, които веднага ще раздадат присъди. И жената разчита всичко това като истинско мнение за нея, въпреки че то изобщо не се отнася до нейната персона. Всички реакции са просто отражение на вътрешното състояние на някой друг.
Жената започва да развива зависимост: „Красива съм, но само ако другите го потвърдят“. Започва да се адаптира към вкусовете на другите хора, става уязвима и я боли от реакциите им, губи връзка с естественото си състояние. Често се вкопчва в нарцистичен или тревожен образ, изоставя своя личен житейски път.
Вместо да се движи по него, тя започва да тича между огледала, като в залата с кривите огледала в лунапарк. А огледалата на другите хора в това време пренаписват личния й сценарий. Когато човек приема отражението на някой друг за истина, той започва да живее така, както другите очакват. Ако някой каже: „Можеше да бъдеш още по-красива“ – тя се стреми към още по-голямо съвършенство. Ако друг подхвърли: „Не си чак толкова добра“ - самочувствието й спада рязко и се задейства сценарият „умри, но докажи“. Житейската й линия (вътрешния ритъм, вътрешния стил, вътрешното изразяване) се пренаписва, за да пасне на разказите на другите хора.
Колкото повече някой се отразява в огледалата на другите хора, толкова повече се отдалечава от себе си. Постепенно изчезват собствения вкус, личните желания, вътрешния свят и формите на душата, съкровените стремежи и позиции, индивидуалният път в пространството на вариациите.
Девиз на живота става бездушната реплика: „Ще бъда такава, каквато искат да ме виждат.“ Това е пълна загуба на дебел и важен слой от личното мироздание. Оглеждането в чужди огледала е равно на доброволен отказ от енергия плюс загуба на жизнената линия и живот в отраженията на чужд филм.
Колкото по-малко е свободната енергия, толкова повече човек търси отражение отвън. Когато човек спре да се оглежда в чуждите огледалата, той се връща към собствената си лента от света. Огледалата престават да влияят, сценариите на другите хора изчезват и собствената му жизнена линия бива осветена отвътре, за да засияе със собствена светлина.
