В пещерата на змейовете

Направихме трейлър и кампания за набиране на средства, която ни помогна да реализираме и късометражния филм „Легенда за първия кукер“. Инвестирахме в разработване на сериала и документите, необходими за представянето му, т.нар. библия на проекта. След като бяхме готови, представихме проекта в Тулуза на един от най-големите медийни пазари в Европа за анимация. Бяхме като в небрано лозе първите дни, защото за пръв път стъпвахме на анимационната бизнес сцена, а мащабите бяха невероятни. Фирмите работят на континенти и търгуват с цели пакети от анимационни сериали. На едно място бяха събрани телевизии, разпространители, продуценти. В рамките на деня се представят множество проекти, по три презентации текат едновременно и компаниите си избират какво да гледат. Конкуренцията е голяма. Имаш само 20 мин. за представяне и след това излизаш, без секунда повече. На нас ни се падна да покажем „Ябълката“ сутринта на последния ден. Притеснихме се, защото част от посетителите си бяха тръгнали. Дори помолихме доброволците, които помагаха с организацията на форума, да влязат и да седнат, ако не се съберат достатъчно хора в залата. Но дойде нашият момент, отварят се вратите и вътре 120 души... Фраш! Преди да започне представянето всеки получава списък с присъстващите представители. Треперим и вземаме листа, а най-отгоре стои името на може би най-известната компания за анимация в света, която явно бе решила да посети точно нашето представяне. Започнахме с Ели Рапонджиева (продуцент на „Златната ябълка“ – бел. ред.) да говорим, но нищо не помня от това, което съм казал, макар да сме го репетирали хиляди пъти. Пуснахме късометражния, трейлъра... тишина. Стори ми се, че продължава дълго време, но изведнъж залата избухна, всички започнаха да ръкопляскат и да идат към нас да ни раздават визитки. Благодарение на презентацията установихме контакт с няколко студия във Франция и подписахме договор с продуцентска и разпространителска къща. След това бяхме в Париж, за да се срещнем с тях и дори бяхме гост лектори в един френски университет.
Харесаха ни, но искаха да знаят дали имаме опит, а ние с този сериал дебютираме като екип. В България анимацията не е развита като индустрия и това допълнително подсилва риска от подобна инвестиция. Нужна за легитимация е и държавната субсидия, особено при проект като нашия, който стъпва върху българския фолклор. Но не само у нас е такава ситуацията. Винаги даваме пример с Ирландия, която е с 6,5 млн. население и само заради едни 10 души, които преди десетина години са започнали с анимационно студио като нашето, днес Министерството на труда и социалната политика инвестира 300 млн. евро в разработването на анимацията като индустрия. Започнали са по същия начин като нас и дори проектът им е базиран на фолклора. Отнема им 7 години да го реализират, а днес благодарение на техния проект, това е една от най-бързо растящите държави в Европа в сферата на анимационните сериали.
Целият екип сме много упорити... или луди или комбинации от двете... Изработихме аниматиката (видеоскицата) на пилотния епизод и разбрахме, че можем да обхванем историята в рамките на 12 мин., но ще я осакатим. А всички сме се борили, за да може идеята ни да види бял свят. Затова ще я разкажем в повече – сега е около 17 мин. и вероятно ще стане 20 мин. Решението беше много трудно, защото бюджетът ни е едва за 12-минутен филм.
Съвсем скоро. Все още не можем да кажем точна дата. Ще бъде излъчен по БНТ, а ние ще имаме 6 месеца, в които да обиколим страната, за да го представим на публиката. Ще направим редица безплатни прожекции и ще разкажем повече за работата си по него. Така публиката ще може да срещне екипа ни на живо и да си отнесе вкъщи частица от света на “Златната ябълка“ под формата на чаша, пано с дизайн, тениска или плюшена играчка. А първото ни представяне ще бъде в София на 16 ноември в betahouse. През различните етапи на продукцията са минали повече от 40 души. В момента сме десетина, които сме активно заети. Тук не включвам останалата част от екипа като композитора към сериала, не споменавам за оркестъра, който ще озвучи кадрите, а те са над 20 души, да не говорим и за и актьорите, които ще озвучават героите. Това е най-голямото нещо, което сме правили досега. За справка, трейлърът е 26 сцени и го правихме четирима. Късометражният филм беше около 40 сцени като участвахме 15-20 души. Пилотният епизод вече наближава 200 сцени. Скочихме от 1 мин. трейлър на 6-минутен късометражен и вече отиваме на 20-минутен епизод.
Всеки от аниматорите си има любимец, който рисува и разработва. Често, когато отивах при екипа, виждах скици, които не са по сценарий, но показват как самите аниматори си общуват с героя извън сюжета и с това го правят по-жив и реален. Така видях какво биха си говорили и как биха се държали зад кулисите нашите герои. За пръв път наблюдавах нещо започнало като абстрактна идея как вече живее собствен живот, вдъхнат му от куп талантливи хора. Това може би е едно от най-хубавите неща на анимацията, че виждаш как цял измислен свят оживява пред очите ти благодарение на страхотен екип, който влага сърце и душа в това, което прави. В началото, като започнахме анимацията, опознавахме героите, отличителните им черти и откривахме разликите между тях. Идеите за мимики и жестове не трябва само да бъдат хубави, но и да подхождат на конкретния персонаж, за да бъде той автентичен. Всички, които работим по проекта, говорим за героите като за хора. И вече е истинско, те са живи.
Чисто сюжетно ще покажем Кукеровите планини и град Кукерово, който ще се появи за малко, град Хан също. Зрителите за първи път ще видят Орлова планина, откъдето идват т. нар. злодеи – сивоплащите. Ще представим и предводителката им – страховитата Рая. Този кратък откъс, който ще представим, е много важен за цялостния сюжет, но няма как да издам повече...
Първите две-три години от проекта преминаха почти изцяло в пътувания и проучвания. Чисто архитектурно черпим идеи от конкретни места из България. Град Кукерово е комбинация от елементи от Пловдив, Велико Търново, конкретен детайл, който сме използвали, е портата на двореца в Балчик. Сградите в град Хан са в т.нар. неовизантийски стил, по-късно разработен и комбиниран с късносредновековна и ранносредновековна архитектура. Той много прилича като облик на Рилския манастир. За него сме използвали повече детайли от средновековно Търново и останките от античните ни градове Пловдив и Плиска. Ще видим още локация, много близка като облик до Дяволския мост в Ардино, както и Куршум хан в Пловдив.
Музеят на София като сграда е вдъхновил голяма част от град Хан. Черпим идеи и се вдъхновяваме от творчеството на български художници и артисти от началото на миналия век и работилите през късното средновековие, както и сградите от това време. Кольо Фичето, дизайнът на Харалампи Тачев, който е невероятен български художник, роден XVIII век. Той е творец от нивото на Алфонс Муха, но е 20 години преди него и то в България, където по това време все още няма дори училище по изобразително изкуство. Творбите му изглеждат съвременни и комбинират българско средновековно изкуство с нашите традиции в живописта със западни и дори азиатски влияния. Разработвал е от дизайна на Прокламацията за обединение на Княжество България с Източна Румелия, до този на сградата на днешния Музей на София, бившата Централна баня, фасадата на Семинарията и герба на София. Няма визуално изкуство, върху което Тачев да не е работил – от архитектурен дизайн до продуктов, от лого до илюстрации. Използва различни стилове и е пробвал от всичко. Той оказа голямо вдъхновение върху стила и начина, по който изглежда „Ябълката“.
Гърбим се с много неща, но имаме идеи, подкрепяме се и работим здраво, за да ги сбъдваме. Търсим средства буквално и за оборудване. На нас ни трябва техника, базирани сме облачно. На мен ми се налага и да пътувам доста често и тогава не мога да си зарежа работата. Трябва да рисувам, това е основното, което правя, после идват писането и продуцирането. Всъщност най-сложните и средните по сложност сцени изискват задължително рисуване. Като ме няма две седмици и съм някъде, за да говоря с разпространители или нещо от сорта, трябва да имам възможността да работя. Но попаднахме на серията таблети на Lenovo България. Писахме им, разказахме им за студиото и работата ни. Преди десет години този проект нямаше никакъв шанс да се случи, нито да успеем да реализираме студиото, заради тогавашните технологии. Но сега вече всичко е възможно. Lenovo България ни предоставиха своя ThinkPad X1 Tablet, който нося винаги със себе си. Всъщност той е като една подвижна работна станция. Изключително практичен е, защото може да се рисува директно върху самия екран. Писецът има много различни нива на натиск, което дава голяма свобода. Така, когато пътувам, мога да работя от разстояние, използваме го и за ревюта навсякъде, където представяме сериала.
Предстои да се разраснем. Имаме нужда от още талантливи, обучени и технически подготвени кадри, с които да се впуснем във всички вълнуващи проекти, към които се стремим и плануваме. Затова и периодично отваряме курсове в различни направления, свързани с анимационната индустрия - анимация с най-новия софтуер (разбира се), дизайн на персонажи, дизайн на декори, а предстои да направим и курс за продуцентство в креативната индустрия. Създадохме академията с партньорства. „Пещерата на змея“ се появи с помощта на move.bg, rgb notes и техническата подкрепа на Lenovo България. Е, и на много кафета... Надяваме се да реализираме и друг проект, който да свързва талантливи писатели, аниматори, илюстратори и хора с идеи, които да работят заедно върху нещо, което наистина им харесва и ги вдъхновява. Разбрахме, че не сме само анимационно студио, а креативно. Искаме да правим различни проекти като комикси, бордови игри, различни професионални курсове, добавена реалност. Всичко започва от анимацията, разбира се. Хубаво е всеки да прави това, което обича. Когато има някой, който е талантлив, той се нуждае от свобода, за да се изрази и това е идеята на Студио Змей.