Събития14 май 2019

Римски мозайки в Археологическия музей

Вижте прекрасни примери от България и Рим до 28 юли

От 16 май до 28 юли в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) – срещу Президентството – могат да се видят изложбите „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи" и „Усет за разкош: Римски мозайки от България".
Организатори са Италианският културен институт в България, НАИМ – БАН и Капитолийските музеи в Рим.

Изложбата „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи" представя фрагменти от 21 мозайки от Рим от І в. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр., открити във втората половина на ХІХ и началото ХХ в. при изкопни работи в града. Наред с подовите мозайки от частни и обществени сгради са представени и стенни мозайки, характерни за района на Рим от императорската епоха. Сред експонатите са и примери, открити в гробници. Мозайките са изработени от кубчета от различни видове варовик и мрамор, и стъклена паста. Те дават идея за обстановката в домовете на богатите римляни, но също за възможностите и вкуса на представители на средната прослойка от римското общество. Най-впечатляващите от тях са открити във вили и градски градини на римската аристокрация.

Мозайките от Капитолийските музеи са съпътствани от постерната изложба "Усет за разкош: Римски мозайки от България", която показва едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на І в. сл. Хр. до около средата на V в. Те са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха - Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум, и в извънградски имения. Част от изложбата е фрагмент от мозаичния под на сграда от Августа Траяна, открита преди десет години при спасителни разкопки в Стара Загора, която представя спътници на Дионис, богът на възраждащата се природа, виното и опиянението. Мозайките представляват израз на възможностите и амбициите на римския провинциален елит, както и на стремежа им да следват водещите художествени тенденции на епохата по отношение на мозаечното изкуство.

Постерната изложба стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на редица български музеи: РАМ Пловдив, РИМ Кюстендил, РИМ Монтана, РИМ Плевен, РИМ София, РИМ Стара Загора, Общински исторически музей Ивайловград и Музея на мозайките в Девня. Тя е част от честването на 150 годишнината на Българската академия на науките.

„Това събитие е израз на отличните двустранни отношения между Италия и България и на общите ценности, които нашите страни споделят,“ отбеляза Н.Пр. Стефано Балди и добави: „За мен е чест да представим тези уникални мозайки, които за първи път ще бъдат изложени извън Рим.“

„С паралелната изложба предлагаме на посетителите на Националния археологически музей възможността да се насладят на едни от най-големите художествени постижения в мозайките през вековете,“ сподели Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

Мозайка с многоцветни ромбове
края на I в. пр.Хр. – началото на I в. сл.Хр.
Снимка: фотоархив на Капитолийските музеи

Изработена от тесери зелена литомарга (гладък компактен тип каолин), розов и червен варовик, черно стъкло, мрамор бардильо (сив с тъмносиви жилки), мрамор паломбино (бял мрамор), серпентинов жад (зелен мрамор) и туф.
Открита през 1869 г. в Рим, на ул. „Сан Никола да Толентино“ на Квиринал, мозайката е изящно изработена от тесери с малки размери. Централното поле е оградено от две различни рамки с геометрични и стилизирани растителни орнаменти, едната на черен, другата на бял фон. В центъра е разположена изискана композиция от ромбове в четири контрастиращи цвята. Предполага се, че комплексът, в който е открита, е бил представителна сграда в градините на Салустий, римски историк и политик от I век пр. Хр. Качеството на намерените облицовки потвърждава хипотезата, че работите са били възложени от високопоставено лице, пряко свързани с желанията на Салустий.

Многоцветна стенна мозайка с кораб и фар
Края на II – началото на III в.
Снимка: Дзено Колантони

Изработена от тесери от стъклена паста в различни цветове и от варовик.
На Квиринал се намирала и резиденцията на Клавдий Клавдиан – виден римлянин от африкански произход, заемал редица политически постове по времето на Септимий Север – в края на II и първите години на III в. сл. Хр. Великолепната стенна мозайка, изобразяваща кораб и фар украсявала помещение в богатия му дом. Открита е в Рим през 1876 г. при изкопни работи по „Виа Национале“, в градината на Палацо Роспильози Палавичини. Сцената на отплаване на кораб от пристанище е изобразена с голямо изящество и внимание към детайлите. Всички елементи на мозайката се характеризират с прецизност, като се започне от пристанището, което много учени определят като това на Александрия заради особената структура на фара и аркадите, които се отварят към кея. Отдясно се появява търговски кораб с платно, издуто от вятъра, и моряци, заети с различни дейности.

Многоцветна мозайка, изобразяваща риболов
II в.
Снимка: фотоархив на Капитолийските музеи

Изработена от тесери от различни видове мрамор и варовик, стъклена паста.
Намерена през 1875 г. в Рим, между улиците „Лабикана“ и „Мерулана“, близо до църквата „Санти Марчелино и Пиетро“.
На тази особено ценна мозайка, оформена от много малки тесери, е изобразена сцена на риболов. Двама голи мъже с тъмна кожа и мощна физика дърпат мрежите. Мускулатурата на телата им е добре подчертана от светлосенки чрез умелото съчетаване на полихромни тесери. Фрагментът е бил част от истинска мозаечна картина, монтирана върху керамична основа. Тя се изработвала отделно, след което била поставяна в средата на по-голяма мозайка, правена на място. Оскъдните данни за контекста на откриване не позволяват да се направи предположение за интерпретацията на сцената.

Мозайка с дионисов тиас
3-та четвърт на IV век, вероятно по времето на император Юлиан Апостат (360 − 363 г.).
Снимка: Цветан Четъшки
Мозайката е открита през 2009 − 2011 г. при спасителни археологически проучвания в северната част на античния град Августа Траяна. Най-вероятно е украсявала приемната зала на жилищна сграда с няколко помещения, просторен вътрешен двор и басейн. В края на VI в. или началото на VII в. сградата е разрушена изцяло.
При изработката на мозайката са използвани разнообразни техники. Теселите са изработени от различни породи камък в седем цвята – бял и светлосив мрамор, травертин с тъмножълт цвят, керемиденочервен, бледорозов, зелен, сиво-син и черен камък и още 15 техни цветови нюанса.
Сцената се интерпретира като „Дионисово шествие“. Вероятно в неразкритата северна част от мозайката са били изобразени още две фигури. Шествието се предвожда от сатир, който във вдигнатата си лява ръка държи овчарска гега. Наметнат е с леопардова кожа, на главата си носи лавров венец. Двете женски фигури, които го следват, са с наведени към него глави. В ръцете си държат музикални инструменти. За момента сцената няма аналог.