Боян Пехливанов: 3D принтирането случва 4-ата индустриална революция

-    През 2014 г. двама колеги от университета ми споделиха, че има технология, която ти позволява изграждането на реални 3D обекти в произволни форми, пласт по пласт. Моментално това значеше за мен един нов свят, в който можем да вдъхнем живот на въображението си. Като архитект, който бе изучавал математика с компютърни науки, и като човек с интереси в множество сфери - от изкуства и култура, през науките за космоса и човешката същност, за мен тази технология обединяваше всичко необходимо за реализацията ни в материалния свят. В същото време тя позволява да се доближим до своята същност и природа на творци.
Звучи като нещо логично и на място - точно за новата епоха, в която сме.

-    Но не звучи ли прекалено хубаво, за да е истина? Не е ли прекалено скъпо все още това удоволствие?
-    Естествено всичко все още е процес. Самите 3D принт технологии се подобряват всеки ден, материалите, с които работят - също, софтуерите също. Но цялата тази екосистема претърпява много бурен растеж  - среден ръст 26% за последните 30 години (Wohlers report 2019).  
Тази технология е адекватното ни бъдеще поне по две причини. Първо, производството е локално (т.е. с по-малко въглеродни емисии). И второ, пести се материал - правейки определен обект, ние наслагваме пласт по пласт там, където е нужно, както работи природата. Тя наслагва. И всяко нещо си е на мястото, нито по-тежко, отколкото е необходимо, нито по-леко. Формата следва функцията. Досегашните технологии или отнемаха материал - от кубче метал се изрязва излишното, или се ползват скъпи матрици за хиляди бройки от един и същ продукт, които седят по складове.
В новата епоха се връщаме към времената преди първата индустриална революция, когато нещата са се правили по мярка. Например обущарят взема мярка от клиентите си и им ушива обувки точно за тях. Така е най-удобно, прави се с локални материали и конкретно за нас, спрямо нашия бюджет. Има вложен личен елемент и отношение.

С тази технология можем да произведем каквото ни е нужно, където ни е нужно, колкото ни трябва и с необходимите качества

-    И какво да очакваме от четвъртата?
-    Ще си позволя да цитирам думите на проф. Клаус Шваб, основател и изпълнителен директор на Световния икономически форум. Той казва, че „четвърта индустриална революция е коренно различна. Тя се характеризира с редица нови технологии, които сливат физическия, дигиталния и биологичния свят, въздействат върху всички дисциплини, икономики и индустрии и дори търсят отговор на въпроса какво означава да си човек.”

-  Ще ви дам пример. 3D принтирането използва принципите, заложени в природата – имитира биологични сруктури, механизми и принципи, които в крайна сметка ни довеждат по-близо до нея. Има цяла наука - биомимикрия. Например, ако разрежем човешка кост, виждаме, че тя не е плътна. Би било изключително тежка, ако беше така. Тя има решетъчна структура, която я прави здрава, но в същото време ни дава възможност да се движим, тичаме и скачаме. Това е принцип, които се използва за запълването на вътрешността на обектите и в 3D принтирането. В миналото е използван от някои конструктори, но за по-малки обекти това не е било възможно заради ограниченията на технологиите за производство.


- Кои са по-интересните приложения на 3D принтирането?
- Обикновено е на ролка, нишка от пластмаса, смола или пудра - това са най-разпространените начин. Но има различни видове с различни свойства - гъвкави, инженерни, биоразградими, биосъвместими, енергопроводими, керамика, различни метали. Може да си представим как космонавтите тръгват с килограм, 2-5, и могат да си произведат почти всичко. Включително къщи на Марс. Стоварва се с кран 3D принтер, който е като метално скеле, и екструдер. Материалът трябва да се подготви от човек, но после принтирането може да се контролира от разстояние. Италианците правят такива къщи в Африка с местна почва. Добавят й люспи от ориз, които се слагат като фибри, за да заздравят материала, след като се втвърди. Самият материал не е скъп, но трябва да се натрупа знание, защото все още е на експериментално ниво. Все още обикновен човек не може да си купи такъв принтер и да си построи къща. И операторът трябва да е компетентен. Доста настройки се правят - колко бързо да се наслагва материалът, колко време да изсъхва или да стои влажен, за да се залепи следващият пласт. Всеки материал има различни настройки.

- Вие по какви проекти сте работили с 3D принтиране?
- От 5 години внасяме принтери на различни марки и ги инсталираме, а също така обучаваме хората как да работят с тях. 3D принтирането в България се ползва основно от различни инженери, зъботехници, в образованието. А също така от архитекти, дизайнери, които създават умалени модели и макети, които дават много по-добра представа от 2D моделите или визуализациите. Дизайнерите пък например могат да си принтират цели мебели или специфични детайли от всеки интериор.


- Напоследък Chanel, които правят спирали за мигли, изместват механичното „поставяне” на косъмчета и власинки с 3D принтиране. С помощта на големи и индустриални принтери те произвеждат по 35 000 бройки дневно от една машина само! Говорим вече за масово производство. Доскоро 3D принтирането се използваше в прототипната фаза, когато се разработваше нов продукт. Сега има доста примери на масово производство. Нов модел Boeing излетя с 600 принтирани части в корпуса от полимери и различни метали. Чрез голям принтер за полимери например се изработват 75% от цели подводни скутери.
В медицината са едни от най-полезните приложения. Правят се персонални ипмланти след сканиране на травма. 80% от слуховите апарати в света също се принтират. Сканира се ушната мида на пациента и се изработва. Реално всички сме подобни, но и специфични като геометрия на частите от тялото ни и това са нови уникални възможности, които подобряват живота ни.