Днес е Световен ден на социалната справедливост

През 2007 година Общото събрание на ООН определя 20 февруари за международен ден на социалната несправедливост и той започва да се чества от 2009 г. Този ден има за цел да напомни на всички за дълбоките недостатъци на нашето общество. Засягат се теми като бедност, дискриминация, неравенство на половете, безработица, човешки права и социална защита. Това е просто ден като всеки друг. Но ние искаме да му обърнем съвсем малко внимание, за да напомним на всеки, който чете тези редове, че това не са просто изброени думички, а проблеми, от които страдат милиони клети души по света.

Живеем във времена на високи технологии и невероятни научни открития. Времена, в които всеки е привидно свободен, мечтите са постижими, а несправедливостта и тиранията са понятия от миналото. А дали е така? Нима не виждаме всеки ден по улиците хора, изоставени от семейства, държава и общество? Нима не слушаме за деца, тормозени в училище, защото са различни? Нима не познаваме възрастни хора, живеещи на границата с мизерията? Нима не знаем, че има хора, които са експлоатирани за труда си и които са беззащитни да променят съдбата си? Нима всеки от нас не познава някой жертва на домашно насилия или друга форма на агресия? Откакто историята съществува, силните са имали надмощие над слабите. Така е в природата, така е и при нас. Но в днешните модерни и либерални времена, не е ли редно някой да се смили и над тях? Да им се подаде ръка да се изправят поне мъничко и да погледнат света с други очи.

Да, осъзнаваме, че проблемите на нашето общество са многобройни, заплетени, подвластни на политическа обстановка, времевия период и географската ширина. Да, знаем, че решението им е сложно, че ще отнеме време, енергия, много пот и сълзи. Да, наясно сме, че ще има разочарования и провали. Но нека всеки избере своята кауза, нека не извъртаме очи, когато видим някоя несправедливост. Нека не бъдем невежи, нека не живеем дните си с апатия и незаинтересованост. Нека не се задоволяваме със статуквото и старите практики. Не е въпросът просто да повтаряме клишета и изтъркани думи. Редно е да бъдем граждани в целия смисъл на думата – да забелязваме, да мислим и да изискваме.