Великите неща са винаги прости

Пиер Дако е белгийски психолог и психоаналитик. Ученик е на Карл Юнг. Успешен популяризатор на психологията. Автор на редица книги, сред които „Фантастичните победи на модерната психология“ (издателство „Колибри"). Ето някои от прозренията си за живота, които Дако изброява в нея. 

1. Великите неща са винаги прости. Не можем да си представим Бог като нещо сложно, нали така? Освен това великите неща трябва да бъдат достъпни за всички. В противен случай не са велики. За да ги открием, достатъчно е да тръгнем от самото начало и да се научим да разбираме самите себе си. Движението на звездите е просто. Йохан Себастиан Бах не е сложен. Животът също. Достатъчно е само нещата да се виждат ясно в своята последователност. Сложно е само това, което излиза от реда и ритъма на вселената. Сложните хора са извън реда защото някакво вътрешно безредие им пречи да виждат и да участват в него. Вътрешните отклонения са извън реда; сковаността е извън реда, както впрочем и агресивността. Вътрешната опростеност съставлява величието на човека.

2. Много хора са жадни да слушат разкази за приключения. Те тичат и се блъскат по кината и на други места. Но рядко се замислят за човека, предприел приключението, и не се питат какво искат да ни кажат с него. Така те виждат само външната страна и всичко се обезсмисля.

3. Хубаво е човек да придобие нещо единия ден, след това още нещо на следващия ден. Добре е човек да си каже: „Днес придобих това; днес се освободих от онова; промених се през този ден“. По такъв начин човек се превръща в хармоничен лъч, устремен към висините на простотата.

4. Ако хората успеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се променят. А ако хората започват да се променят, ще се промени всичко! Решението е много просто! Тъкмо затова е трудно приложимо. Защото, за да се промени човек, трябва да започне да вижда проблемите си.

5. От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо. От инертността произлиза само инертност, тъй като от несъзнателното не произлиза нищо освен несъзнателни постъпки.

6. Казват, че щастието означавало да намериш собственото си място. Абсолютно вярно. Но запитвали ли сме на мястото си в ролята на хора, които трябва да мислят, да възпитават другите и да въздействат върху света?...

7. Образованието само по себе си не е важно. Докато хората не се научат да възприемат цялостно живота, образованието ще си остане сухо и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се чувства разкъсан, пълен с противоречия и страхове? Човек не трябва да търси образованието, а пълнотата. Той трябва да се стреми да опознае възможностите си и да ги осъществи в една хармонична личност.

8. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което трябва да направим, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали изцяло? Дали утре ще го видим по начина, по който сме го видели днес? Защото много са тези, които си позволяват да съдят. Те съдят другите, морала, религията, картината от последната изложба. Тогава започват спор, при който автоматично се поражда неразбиране. Защо се получава така? Защото се субективни, защото виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И все пак са убедени, че са наблюдавали най-съвестно. Да бъдеш обективен, е една от най-благородните цели, които можем да си поставим. Обективността е възможна едва когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли...

9. При ясна и прозорлива обективност човек придобива излъчване. В този момент той представлява спокойна раздаваща се сила. Излъчването не може да се получи при страхлив или слаб човек. То се поражда, когато човек е психически свободен, когато не бяга от проблемите. Вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна сила.