От петстотин метра височина съзерцавам как вечерта се спуска над десетмилионната южнокорейска столицата. На върха съм на 555-метровата кула World Lotte Tower - петата най-висока сграда на планетата. Под мен е безбрежният океан от светлини SEOUL, чието име се произнася на световния английски точно като думата, означаваща „душа“ – soul.
И наистина това е град с дух! Само преди седемдесет години е бил пепелище – с поставянето на точката (всъщност многоточието) в чудовищния конфликт със северната съседна страна, също носеща името Корея.
За тези седемдесет години Сеул, който още преди Новата ера е бил столица на местно княжество, се е превърнал в синоним на възкръснал град. Най-сензационните нововъведения, най-улесняващите живота технологии битуват тук като нещо, разбиращо се от само себе си. Концертните и оперни сгради нямат равни на себе си, а 18 от 40-те местни университета са официално в списъка на стоте най-добри висши учебни заведения в света. Безчетните храмове са потънали в есенната живопис на милиарди хризантеми, а в старинните, съвършено съхранени дворци (в един от тях помещенията са 7000), се разхожда самата История. В града, чието име се произнася като „душа“.
От моста на дъгата (Rainbow bridge) все така всяка вечер се изливат милиони тонове вода, преливащи в спектралните цветове. Феерията на този исполински водопад кара всекиго да се превърне в захласнало се от чудото дете. Помня почудата си от първия път. С едно уточнение: да сравняваш (моменти от живота си, градове, любовници, музики или пък сезони), означава да крадеш от стойността на собствените си преживявания. Има толкова много неоткрито, на което да се натъкна сега в запазилия душата си десетмилионен Сеул.
Той е не само пред очите ми, но и буквално под нозете ми, защото подът на платформата, висока половин километър, е от дебело стъкло. Взирам се в артериите на булевардите, в капилярите от време и от човешки животи. Пулсиращата нощ е тук, където само преди 70 години е било пепелище.
