Храна за щастиеЮлия Шило / 20 май 2022

Когато бях малка ме тровеха...

С мляко, масло, месо и глутен

Худ. Йоханес Вермеер

Когато бях малка ме тровеха с много отрови.

На закуска вместо вода с лимон и авокадо с пъдпъдъчи яйца ме тъпчеха с глутен и трансмазнини. Родителите ми простовато наричаха това хляб с масло.

Масло имаше навсякъде, и в кашата от елда, да, да, най-проста елда - не покълнала, не зелена. Значи пак отрова или в края на краищата - "безполезни въглехидрати".

И в картофите - (...картофи, ужас!) Картофи - не говорим за нежния и полезен батат, а за отрови, калорийни бомби и нишесте.

И в макароните. Макароните бяха италиански, от твърдите сортове, но от ужасната, наблъскана с глутен пшеница, която не се смила от цял 1% от населението. Не, не, не бяха от елдово екобрашно от оризовите полета на Бали. (Търсите логика? Ами няма такава.). Ето защо макароните също бяха отрова. Шах и мат, мамо.

Даваха ми мляко! Родителите ми не са знаели, това е слуз. Слуз и гной.

Имах хрема от млякото... е, и малко от несбъднатите очаквания на мама (психосоматика - сополите са вътрешният плач на майката - всеки го знае).

Поне да ми даваха безлактозно мляко от фермерска коза... не, наливаха ме с краве мляко! Тогава, видите ли, го смятаха за полезно.

А също така пиех и компот със захар. Не от плодовете на годжи бери със стевия, а от вишни с доста захар. А, и ядях зеленчуци с нитрати.

Любимата ми пастичка беше "кошничка" с разбит крем и конфитюр вътре. Нищо полезно в нея нямаше - само слуз, глутен, захар и вкиснали нитратни ябълки. Ужасно.

Спомням си и буца засяда на гърлото ми. Да се тровя ми беше толкова вкусно... Сега кошничките вече не са същите.

Ядях сладолед. Не веганско замразено манго с плодчета от годжи бери, а бял сметанов във вафлена фунийка (привет, глутен, здравейте гной и слуз...).

Мама беше прогресивна жена, затова пиех отвара от грухано жито вместо BAD WEATHER и морковен сок вместо хлорофил. Е, поне тук се е постарала.

Ядях и месо и поглъщах невероятни количества ниски вибрации.

Как оживях ли? Мисля, че силният организъм + фреш от зеле могат всичко.

А да, и антените с 5G тогава още ги нямаше.

Ето такова тежко детство имах.

Никакви пудинги от чиа, блатове от карфиол и Beyond Meat.

Да взема да си изпържа едни пресни картофки, в смисъл - с разтопено масло...гхи ще си карамелизирам батат...

©️ Юлия Шило

превод: Списание Осем