Светът в теб5 юли 2016

Излъжи ме, ако можеш!

Проф. Пол Екман дава съвет как да разберем, че човекът срещу нас крие истината

Пол Екман е американски психолог, професор в Калифорнийския университет и експерт в тълкуването на така наречените микроизражения на лицето, които разкриват какво си мислите и какво бихте могли да скриете.

Можете да си представите колко полезно е това умение в борбата с престъпността. Затова и Екман попада в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-влиятелни хора в света през 2009 г. По книгата му – „Излъжи ме, ако можеш", е създаден едноименният сериал, който се радва на сериозна популярност.

Психологът е автор на наръчника „Инструменти за разкриване на микроизражения", който се разпространява онлайн на официалната му страница. 100 000 души вече са използвали тези методи, за да се научат да забелязват прикритите емоции. За да свикнете да го правите, е достатъчно да отделите един час.

В какво се изразява основната идея на проф. Екман? Налага се да започнем отдалеч. Докато Дарвин прави своето 5-годишно околосветско пътуване с кораба „Бийгъл“, той среща много хора, говорещи на различни езици. За да осъществява комуникация, решава да се опита да „чете“ израженията по лицата им. И макар че не успява да довърши докрай систематизацията на мимиките, именно това прави Екман.

Професорът обобщава, че израженията ни отговарят на седем основни човешки емоции – страх, гняв, тъга, отвращение, изненада, радост и презрение. Всяко от тях има много вариации, но почти без изключение 7-те са разпространени във всички основни култури.

Тъй като тези изражения показват нашите истински емоции, лицата често могат да ни предадат. Екман казва, че изучава „лъжите, за които обществото го е грижа да научи, и които общоприето не одобрява". Според него хората най-често лъжат, за да избегнат наказание, след като са нарушили правилата.

Професорът обяснява, че често вземаме решението умишлено да нарушим правилата, да измамим и като резултат – да излъжем. Не искаме да го признаем, за да не ни хванат, а решенията за измамата и за лъжата са взети по едно и също време.

Едно микроизражение на лицето понякога отнема 1/25 от секундата. Мащабно проучване сред 15 000 души показва, че над 99% от тях не успяват да забележат лицевите микроизражения, но след едночасова подготовка започват да ги виждат. Емоциите могат да излъжат, но микроизраженията - не, смята проф. Екман.

Защо емоциите са били толкова значими за Дарвин? Според Екман авторът на еволюционната теория е смятал, че тези споделени емоции демонстрират „същността на човечността" на всички хора. „Те са нещото, което ни свързва", обяснява Екман. „То е било много важно за Дарвин, за да се противопостави на расистите от неговото време, които през XIX век претендирали, че европеидната раса произлиза от по-еволюирал прародител".

Дарвин публикува своите размисли в книгата си „За изразяването на емоциите при човека и животните", издадена през 1872 г. За съжаление, той не е имал доказателства, за да подкрепи теориите си. Век по-късно обаче Екман доказва съществуването на „едно от най-важните неща, които притежаваме като хора" - микроизраженията.

Колко съществени са нашите мимики и защо са еволюирали по този начин? Да кажем, че сте преследвани от саблезъб тигър. „Ако трябваше дълго да мислите за това как да действате, щяхте да умрете", казва Екман. „Това е система, която се развива, за да се справяте с важните неща, без да се замисляте".

Питате се как тези микроизражения биха ни помогнали при срещата с тигъра? Една от най-значимите идеи на Екман гласи, че лицето не е просто „система за показ" на това, което изразяваме. То създава и емоции. С други думи: „Ако изразите някоя от универсалните емоции, ще „включите“ нейната физиология – ще започнете да я преживявате наистина", казва американският психолог.

Често това не е лесно на практика. Вземете за пример радостта. Просто една усмивка не е достатъчна. Екман обяснява, че за да е истинска усмивката, трябва да можете да използвате един от мускулите си около очите. Само около 10 процента от хората при тестовете успяват убедително да фалшифицират усмивка. Затова трябва да имаме по-ясна представа за емоциите, които изразяваме, включвайки всички разнообразни начини, по които те могат да въздействат на всекидневната ни комуникация.

Екман казва: „Във всички взаимоотношения, които са от значение, независимо дали между двама любовници, родител и дете, продавач и клиент, доктор и пациент, заподозрян и инспектор или двама противници по време на избори, емоцията е това, което търсим. Тя ни казват кое е същественото."

А какво ли ще се случи в момента, в който машините станат достатъчно добри в четенето на човешките емоции? Екман отговаря дръзко: „Това може да е от помощ. Но може и да причини огромни вреди".

Източник

Превод: Доротея Донова