Подкрепете ни!




ИсторияГоран Стефанов / 13 юни 2024

Днес е Спасовден

Русалките са благосклонни, а от водата извират чудеса на изцеление


изображения: iStock
изображения: iStock
На 13 юни православната църква и народният календар отбелязват празника Възнесение Господне, или Спасовден. Посветен е на момента, в който Иисус Христос според преданието се възкачва на небето. Според изследователите това е много древен празник, който впоследствие е бил християнизиран. Във вярванията и обичаите, свързани с него, личат следите на божества от Античността, та дори и от по-ранни времена.

Изцелението от болести и зачеването, двата най-важни момента за продължаване на живота, са съпътствали хората от зората на човечеството. Затова и вярата в чудодейното им случване с божествена намеса е много древна. Неслучайно и бележитият наш писател Елин Пелин посвещава една от най-драматичните си творби на Спасовден, разказа „Спасова могила“.

През месец юни българите отбелязват няколко големи християнски събития и ги празнуват на:
  • 13 юни Възнесение Господне, или Спасовден (подвижен празник)
  • 23 юни Св. Троица, или Петдесетница (подвижен празник)
  • 24 юни Еньовден (неподвижен празник)

В християнската традиция

Възнесение е един от дванадесетте големи празника, винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. Това е подвижен празник и всяка година датата му се променя в зависимост от Великден. Според библейското предание през тези 40 дни Иисус Христос останал на земята, явявал се на своите ученици и ги подготвял за апостолската дейност, която им предстои. На 40-ия ден ги събрал на Елеонската планина и пред очите на всички Христос се въздигнал в небето, като им заръчал да не напускат Йерусалим, а да чакат обещаното от Отца слизане на Светия Дух върху последователите му. Мястото на възнесението се превърнало в свещено. Върху камъните личали отпечатъците от стъпките на Спасителя, а царица Елена, майката на император Константин, построила там храм.

В народните представи

По българската земя Спасовден се е свързвал най-често със „спасението“, или изцеляването на неизлечимо болните хора. Един от лечебните обичаи, извършвани на Спасовден в миналото по нашите земи, е ходенето на росен. Той е свързан с митичните същества, наречени русалки. В народните представи русалките нямат нищо общо с онези, които сме свикнали да виждаме днес по филмите. Русалките според българската народна памет не са от този свят и много наподобяват самодивите. Те са особено благосклонни през русалийската неделя, или седмицата преди Спасовден. Вечерта преди празника русалките берели растението росен (Dictamnus albus) и се закичвали с него. След това започвали да сеят земята с роса. Вярвало се, че докато берат росена и се подготвят за сеенето на росата на следващия ден, те били в особено добро настроение и ставали склонни да приложат необикновените си умения за излекуването на всички болести.

РосенРосен

Затова болните вечерта преди Спасовден отивали на Росеновата ливада, за да пренощуват и да чакат изцеление. Понеже росенът не е често срещано растение, на такива поляни са се събирали по няколко болни от различни села. Болният не трябвало да ходи там сам, а да си намери „побратим“, ако е жена, или „посестрима“, ако е мъж, за да го придружава през цялата нощ. Те не трябвало да имат родствена връзка помежду си. Болните носели със себе си голяма нова паница, украсен хляб, вино, ракия, печена кокошка и кърпа, риза или чорапи, които трябвало да оставят на ливадата като дар за русалките. Вечерта болният лягал под стръкове росен, а придружителят поставял до главата му паницата, напълнена с вода, и подреждал в близост другите дарове. Вярвало се, че каквото и да ставало през нощта, всички трябвало да мълчат, за да не изплашат русалките. На сутринта придружителят събуждал болния и проверявал паницата с водата. Смятало се, че паднали в нея цветове са били пуснати от русалките. След това болният отпивал от водата и заедно с придружителя се прибирали възможно най-рано и бързо, така че никой да не ги види. Освен това не трябвало да поглеждат назад. Това било част от лечебната магия. Те вземали и водата, от която болният трябвало да пие по малко през следващите 40 дни.

Изворът Солената водаИзворът Солената вода

В селата от Югоизточен Сакар допреди около 80 години съществувал много любопитен обичай за лечение на тежко болни. Това се случвало на извора Солената вода. Там срещу Спасовден се събирали тежко болни хора, които носели със себе си дърва. Ако се налагало, помагали им техните близки. В близост до извора, между скалите, изкопавали недълбоки ями, в които запалвали огън с донесените дърва. Той трябвало да гори през цялата нощ. Преди изгрев-слънце загасяли огъня, жарта се изгребвала, а ямата се напръсквала обилно с вода от извора. След това се постилала черга, върху която болният лягал по гръб с крака, насочени на изток. Покривали го с одеяло, така че да му се виждат само очите. По този начин болният трябвало да посрещне изгрева. Баба Мария от село Радовец ми разказа, че била много тежко болна като малка. Докторите били вдигнали ръце и казвали, че не могат нищо повече да направят. Тогава баща є я закарал на извора Солената вода срещу Спасовден и направил обреда. Според думите є, като легнала и вдишала парите на водата, с която е била напръскана горещата яма, на нея є станало толкова леко, че заспала. Тогава сякаш болестта изчезнала. Баща є я събудил точно навреме, за да посрещне слънцето. След това тя станала и завързала конец от дрехата си в близост до извора, за да си остане там болестта. Все още се чувствала слаба, но само след няколко дни се възстановила напълно. Лекарите не могли да повярват на чудото.

След изграждането на кльона изворът Солената вода попада в граничната зона и достъпът до него е ограничен. Затова и обредът за лечение с водата е почти забравен. Помнят го малцина стари хора от близките села.

Тe ти, булка...

Друг обичай, свързан със Спасовден, е бил лечението на безплодие при жените. Ако жената заченела в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Този мотив е широко разпространен в народната памет и се свързва с всеизвестния израз „Тe ти, булка, Спасовден!“. Тя се използва и в по-широк смисъл, когато някакво събитие се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.



Край с. Мамарчево в Западна Странджа се намира аязмото Спасовото кладенче. Местните отдавна знаят за чудодейните способности на водата му. Там ми разказаха как преди няколко години семейство от Англия си купило къща в селото. Посещавали я само през летните месеци. Били над 40-годишни, бездетни. Оплакали се, че ходили къде ли не, чак в Израел, да им правят инвитро и пръснали много пари, за да се сдобият с дете, но резултат нямало. Местните, като разбрали каква е работата, им рекли: „Ама що не казвате, ей сега ще ви оправим!“. Завели ги срещу Спасовден на Спасовото кладенче и им обяснили какъв обред да направят. Трябвало да пренощуват на кладенчето и през цялата нощ да мълчат. Сутринта да се съблекат голи и да се измият с водата, да си вземат от нея и 40 дни да я пият сутрин на гладно. Обаче най-важното било вечерта чужденците „да свършат работата“ там, на мястото. Иначе нямало откъде да се появи дете. Изпълнили всичко англичаните и на следващото лято, когато дошли отново в България, жената била с детенце на ръце. Казала, че го кръстила Марчевче на село Мамарчево, защото тук е заченала, след като почти била изгубила надежда.

Статията е публикувана в Списание 8,
бр.6/2024

Още по темата:

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя История

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя

Според ръководителя на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински това е една от най-запазените статуи на територията на България и вероятно е на Хермес

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени История

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени

Министерството на културата бави необяснимо разрешенията за продължаване на археологическите дейности в с. Оходен и с. Майор Узуново

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън История

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън

Съхранява до края ни дните си епруветка с последния дъх на приятеля си

Напразно питах мълчанието де е гроба му... История

Напразно питах мълчанието де е гроба му...

Иван Вазов: Аз и сега се повръщам неволно към тия спомени за една героическа епоха

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко История

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда

Захари Стоянов: Той си избрал тоя път, към който го влечало неговото сърце и душа

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир История

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир

Те помнят всичко, което се е случило до момента, и го споделят с нас

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей История

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей

„За древността на бащината земя и за българските дела“ датира от 1667 г.

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Земя на писмености История

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и кирилицата

Безкрайността е окована под формата на граници История

Безкрайността е окована под формата на граници

Древните гръцки мислители за кармата и прераждането

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел История

Шотландски скулптор събра стотици издания на „1984“ на Оруел

Хора от цял ​​свят изпратиха личните си копия в Единбург за инсталация, която ще отбележи 75 г. от раждането на шедьовъра

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

63 години от първия полет на човек в Космоса

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел История

Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел

Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията История

Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията

Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание