Невроните в областта на мозъка, отговаряща за паметта, са по-големи при дълголетници (на 80 или повече години), отколкото при хора, които са с 20 до 30 години по-млади или имат ранни признаци на болестта на Алцхаймер. До този извод са стигнали учени от факултета по медицина Фейнберг към Северозападния университет в САЩ, пише The Journal of Neuroscience.
Способността на хората в дълбока старост да поддържат високи когнитивни способности и изключителна за възрастта си памет се нарича суперстареене. Установено е, че суперстареещите хора имат уникален биологичен подпис от големи, здрави неврони в енториналния кортекс в рамките на хипокампуса, който е отговорен за формирането на паметта, контрола на вниманието и пространствената навигация. Тези анормални неврони нямат тау-протеинови възли, които могат да предизвикат патологичния процес на невродеградация.
В проучването изследователите анализирали постмортални тъканни проби от енториналния кортекс на шестима „суперстареещи хора“, както и на седем възрастни хора със средни когнитивни способности, шестима млади хора и петима души с ранна болест на Алцхаймер. Тази област на мозъка се състои от шест слоя неврони, подредени един върху друг. Слой II получава информация от други центрове на паметта и е много важно звено във веригата на паметта. Именно в този слой се намират големи и здрави неврони, в които не се наблюдават процесите на образуване на тау-протеини.
Оказа се, че по неизвестна причина клетъчните популации в енториналния кортекс са селективно уязвими към образуването на тау-възли по време на нормално стареене и в ранните стадии на болестта на Алцхаймер. И така, характерен белег на заболяването е набръчкването (атрофия) на нервните клетки. Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере как и защо се поддържа целостта на невроните при по-възрастните „суперстареещи“ хора.
