Здраве28 май 2014

Следите остават

Заплашителните родителски фрази към детето спират развитието на личността му. То израства емоционално незряло и неспособно да се справя с проблемите

Какво ни казваха родителите, когато бяхме деца:

Не бягай, ще паднеш!
Върви по-бавно.
Как не те е срам! Не ми отговаряй!
Като остарея, ти няма да ми подадеш и една чаша вода.
Малко сме те били!
Бързо идвай! Я чуй, Торбалан е отвън. (Сега чичко полицай ще дойде и ще те арестува.)
Ти с кого си мислиш, че разговаряш?
Такъв тон ще държиш на приятелите си!
Ей сега вече ще те напердаша!
Веднага си изяж яденето!
Говори по-тихо! Не вдигай шум.
Веднага се извини! Виж детето на съседите колко е послушно.
Ти си лош.
Ако не дойдеш, ще те накажа!
Остави ме намира! Върви да си играеш сам!
Гледай си в краката!
Толкова по-зле за теб.
Ти не можеш да направиш това. Ти си малък.
Махни се оттук, аз сама ще го свърша.
Вече си голям да правиш такива неща.
Оставаш без вечеря! Веднага – в леглото!
Остави ме, мама сега има работа.
Престани да ревеш като магаре!
Като пораснеш – ще разбереш.
Ще видиш ти какво ще се случи, ако не направиш това...
Престани да се държиш по този начин.

Какво искахме да чуем:

Обичам те!
Ти си красив.
Щастлива съм, че те имам.
Хайде да си поговорим за теб.
Как се чувстваш?
Страх ли те е?
Защо не искаш?
Ти си велик!
Ти си много добър.
Разкажи ми какво почувства.
Щастлив ли си?
Приятно ми е, когато се смееш.
Поплачи си щом ти се плаче.
Говори това, което искаш.
Защо си тъжен?
Какво не ти харесва?
Вярвам ти.
Хубаво ми е с теб.
Благодаря ти.
Искам да поговорим.
Интересно ми е да те слушам.
Харесвам те какъвто си.
Колко е хубаво, че сме заедно!
Моля те, кажи ми, ако бъркам...
Моля те, помогни ми, без теб няма да се справя.
Искаш ли да отидем на риба в неделя?

Заобиколени сме с много хора, които искат да чуят фразите от втория списък. И ние сме искали да ги чуем, когато сме били малки, а и сега. Защото тогава, помнейки колко несправедливост сме понесли от родителите си, правим същото и с нашите деца?

Много от нас не желаят да узнаят историята на своето детство, макар че именно това, което е заложено в първите ни години, предопределя поведението и постъпките ни като възрастни. Ние не се досещаме, че като големи се опитваме да избягваме „опасностите", които някога за нас са били реални, но отдавна не са такива.

Често душевната драма на детството е така дълбоко натъпкана в килерите на психиката ни, че сме способни да поддържаме съвсем илюзорна представа за едно „безметежно, слънчево, щастливо детство". Но следите остават.

Хората, които в детството си не са имали условия да осъзнаят собственото си „АЗ" и да се самоизразяват, се стремят към това цял живот. И когато за първи път се опитат да дадат проява на истинската си натура – това винаги е съпътствано със силен страх.

Приспособяването на детето към изискванията и потребностите на родителите често води до превръщането му в псевдоличност. Развитието на лъжовното, неистинско „АЗ" на детето, позволява на родителите да добият недостигащото им чувство за увереност в себе си. А детето закъснява понякога с десетилетия с емоционалното си развитие. Затова сме заобиколени с големи деца. Затова инфантилизмът е сериозен проблем, от който тръгва несправянето с живота. Ето какво казва авторът на редица книги по приложна психология, свързани със семейните проблеми и личностното израстване Джон Брадшоу:

„Незадоволяването на потребностите на развитието може да води до възникването на синдрома, наричан от психолозите ВЪЗРАСТНО ДЕТЕ. Ти си на 20, 30, 40 или дори на 50 години, а при възникването на проблеми се държиш като 5 годишно дете или като тийнейджър. Възрастното дете не умее да разрешава проблеми: не умее да си въведе дисциплина (т.е. не се придържа и не създава свои планове), не умее да отложи награждаването (сега усилието, а наградата ще бъде след това), лесно го обхваща гняв, който е насочен към другите ( бой, обиди, унижение, емоционални избухвания). Възрастното дете се бои от всичко, но на всяка цена се стреми да демонстрира на околните, че от нищо не се страхува. Възрастното дете често става боксьор или тренира спорт, свързан с бой, така отреагира ненавистта си, която чувства към околните, заради несправедливостите, на които то е станало жертва."