снимка: iStock
Млада жена се готви да сключи брак. Кандидатът за ръката й е получил назначение в Далечния Изток. Майка й, научавайки този факт, изпада в истерия: „Целия си живот съм посветила на теб. Ако тръгнеш – ще умра...“
Дъщерята е разтревожена и раздвоена. Обича годеника си, но и не иска да причинява болка на майка си. Майчина любов и загриженост ли се проявяват в този случай или нещо друго? Представяме ви анализа на Михаил Литвак, известен руски психолог и психотерапевт.
Дъщерята е разтревожена и раздвоена. Обича годеника си, но и не иска да причинява болка на майка си. Майчина любов и загриженост ли се проявяват в този случай или нещо друго? Представяме ви анализа на Михаил Литвак, известен руски психолог и психотерапевт.
Не е нужен задълбочен анализ, за да стане ясно, че в този случай дори не понамирисва на любов. Нека приемам любовта като интерес към живота и развитието на обекта на любовта. Дъщерята ще се жени. Майката няма нищо против кандидата. Но за дъщерята, абсолвентка на медицинския институт, бракът е развитие. А майката застава на пътя й, зачерквайки това развитие, тя върви и против човешката природа.
Тя пренебрегва напълно интересите на детето си, само и само дъщерята да остане. Какви доводи изтъква? Сигурно вече сте се досетили! Битови трудности, които очакват младите на далечното място. Но ако дъщерята е израснала неприспособена към живота, кой е виновен за това? Разбира се, че Грижовната майка. Правейки всичко заради и вместо детето си, тя е блокирала развитието му. Тази „грижа“ притежава чертите на психологическия вампиризъм.
Грижовната майка е по-малката сестра на Студената жена. Това е широко разпространен тип вампиризъм.
Жената се посвещава на децата. Като млада е имала всичко – и любов, и пълноценен секс, и бурни страсти, и даже смяна на партньорите. Тези жени често се женят успешно. Но в момента, в който се появят децата, цялата им любов и грижа се превключва към тях. Мъжът става нещо като придатък, източник на материалното благополучие, крава, която трябва да се гледа, защото дава мляко.
Към изневярата на половинката си такива жени се отнасят спокойно и не виждат особена трагедия, ако това не води до разрушаване на семейството и няма материални щети: „Знам, че е имал и други жени. Но семейството за него винаги е било нещо свято. Сега обаче, когато той се обвърза с тази...“ Всеки може да продължи сам това изречение.
Когато мъжете ги изоставят, те се смиряват доста бързо. Обикновено не се омъжват повторно. Посвещават се на децата и внуците. Понякога идват на консултация при мен с молба „да си върнат заблудената овца в лоното на семейството“. Не изпитват ненавист към неверния мъж, приемат го като палаво дете, което е сгафило. Като цяло мъжът е някъде на втора линия. В работата си те са не лоши специалисти, но им липсва собствена творческа съзидателност. И по професионалната стълбица се предвижват заради децата, за да могат да им дадат повече.
Още от първите месеци на раждането на децата, грижовната майка настървено се заема с възпитателния процес. Обикновено тази грижа и възпитание става по системи, които може би са нужни на самата майка, но не и на детето. Вампиризмът се проявява доста рано. Грижовната майка, „знае" кое е най-доброто и правилното за детето й, и тя не се съобразява с неговите потребности, способности и предпочитания. Възпитанието се движи по схемата на принудата, или в условията на повишена морална отговорност.
Базисните думи са „трябва“ и „не трябва“.
Жертвите на този тип психологически вампиризъм на по-късен етап постоянно се разкъсват от противоречия между „длъжен/на съм“ и „не бива“. Но в началото, на пръв поглед, всичко изглежда благополучно. Детето се смирява и послушно изпълнява волята на майката. Осъзнато или неосъзнато се стреми да се измъкне изпод опеката й. Понякога детето идеализира майката, не забелязвайки вампиризма й.
Вампиризмът на Грижовната майка се проявява с пълна сила, когато „детето" – понякога вече възрастен човек – започва да настоява и да отстоява своето мнение. Тъй като Грижовната майка не дава воля на детето, то не може да удовлетвори потребностите си – ако не инстинктивните си, то поне психологическите. Например да се чувства самостоятелно.
Тогава детето се разболява. На практика всички болести възникват върху някаква неудовлетворена потребност. На съзнателно ниво Грижовната майка преживява тревожно болестта на детето, но на несъзнавано ниво тържествува.
Ето я високата цел – детето да оздравее. Докато лечението е в началото си и още няма оздравителен ефект, действията й изглеждат напълно оправдани. Тя търси лекари, лекарства, екстрасенси, билкари, лечители. Но ако тя случайно стигне с чадото си до лекар, който може да го излекува (т. е. да го научи да общува правилно), то Грижовната майка ще направи всичко възможно, за да саботира лечението. Та нали ако детето оздравее, то или ще си тръгне, или ще престане да й дава своите хранителни психологически сокове. Вампирът, лишен от жизненоважните си храни, започва да се чувства зле.
Принципът на вампира гласи: „Всичко ще направя, за да си щастлив/а, при условие че останеш нещастен/на. Всичко ще направя, за да оздравееш, при условие че останеш болен/на“.Източник
