Худ. Пабло Пикасо
Раждането на здрави деца и техният щастлив живот в много по-голяма степен зависят от връзката, която изграждат родителите един към друг, от взаимната им любов, а не от външните условия. Това твърди в книгата си „Пътищата на майчината любов“ Анатолий Некрасов. Бестселърът му се завърта около парадигмата, че прекомерната майчина любов не само разглезва детето, но и го разболява в буквалния смисъл, както и закрепостява душата му и съсипва съдбата му.
Усилията трябва да са насочени към създаване на условия за развитието на двойката партньори, на семейството. Дълги години на жената се е гледало само като на инструмент за раждане на дете.
Съвременните кампании за защита правата на майката и детето донесоха своите социални и морални ползи...Майчината любов започна да придобива все по-големи житейски измерения, да черпи все повече и повече от енергийните системи на семейството и обществото.
В крайна сметка майчинството се превърна в основна цел на жената. А женствеността, любовта към мъжа, създаването на двойка - всичко това е изтласкано в сянката на майчинството, става, все едно, второстепенно. Но без истинска любов към мъжа истинското майчинство не може да се осъществи!
Неразкритата женственост, недостатъчната любов към мъжа, подценяването на стойността на една двойка - всичко това поражда множество проблеми и пречи на разкриването на мъжествеността при мъжете.
Ето защо, ако се вгледате внимателно, можете да видите, че с раждането на дете силата на любовта между съпруг и съпруга отслабва в повечето семейства. Смята се, че да имаш дете укрепва семейството.
Да, би трябвало да е така в идеалния случай, когато мъжът и жената са се научили да ценят и развиват отношенията си във всички аспекти. И детето тук се явява като естествен, най-висок творчески резултат от техния съюз, този етап от живота, когато проявените енергии на бащинството и майчинството им позволяват да обогатят спектъра на мъжките и женските качества, да разкрият нова дълбочина на своето взаимодействие, любовта помежду си.
И какво се случва обикновено? Да, отговорността към семейството може да се прояви по-силно, особено у мъжа, но любовта, най-често, намалява. Майката проявява все повече внимание и любов към детето, а съпругът се поставя на заден план. Умората, сложните битови проблеми, които възникват с раждането на дете, появата на нов обект на женската любов значително намаляват интереса и желанието на жената към мъжа, желанието да бъде жена и показва своята женственост. Това може да бъде началото на края на щастието в семейството и началото на трудната съдба на детето.
Доста често жените раждат дете „за себе си“, влизайки в отношения с мъж без любов, само с цел да забременеят - това, като правило, е изпълнено с усложнения в съдбата на детето. Съвсем различна ситуация възниква, когато жената роди от любим мъж - дете на любовта се ражда, но отново всичко може да бъде съсипано, ако майката фокусира живота си единствено и само върху детето.
Когато няма мъж наблизо, често цялата любов, цялата неизразходвана енергия на жената е насочена към детето. В тази ситуация е много трудно за него да осъзнае себе си в живота, да поддържа личността си и да стане щастливо. В такива случаи детето често не напуска „психичната плацента“ на майката до края на живота си.
Една жена трябва да обръща повече внимание на себе си, да разкрие своята женственост, за да завърши „училището на самотата“ възможно най-скоро. Истинската любов към детето се проявява в създаването на хармонична, щастлива двойка с партньор, а не във фокусирането на любовта и вниманието единствено върху детето.
