изображение: iStock
Голяма част от творчеството на най-добрия тълкувател на К.Г. Юнг – Джеймс Холис, доктор по философия, е посветена на трудностите на прехода към зрялост, през който всеки един от нас преминава по силата на закона на живота. Самият Юнг е казал, че парадигмите, с които сме живели в първата част на живота си, не ни вършат работа във втората. За да избегнем дълбока екзистенциална криза, е важно да знаем върху какви опорни точки да стъпим, за да изживеем старостта си ведро и спокойно.
Несъмнено ще трябва да се справим с нашето нарцистично дете, нашето ревниво дете и нашето капризно дете, чието съществуване често се проявява в емоционален смут и пълно объркване. Това пише Джеймс Холис в книгата си „Mid-Life Pass: Как да преодолеем кризата на средната възраст и да намерим нов смисъл в живота“. Но често забравяме свободата, удивителната наивност и дори радостта, която човек изпитва по време на този сравнително безгрижен период от живота си. Едно от най-трудните преживявания на средната възраст е чувството за безрадостност и безсмислие, което ежедневието създава. И, честно казано, свободното дете, което живее във всеки от нас, рядко намира топло посрещане в офиса или, може би, дори в брака.
Холис съветва на първо място, ако решим да се излекуваме, да се запитаме какво иска вътрешното ни спонтанно, здраво дете. За някои от нас подобна среща ще протече гладко, за други – ще изисква упорита работа, в зависимост от това колко дълбоко е заровена тази отхвърлена наша същност.
По време на личната си криза на средната възраст Юнг отивал на брега на Цюрихското езеро и си играел като малко дете. Той строил пясъчни замъци и пещери и подреждал камъни във формата на хора и животни в най-странни форми. Така той стимулирал дълбокия си интелект и интуиция, за да се свърже с най-дълбоките кътчета на душата си. Юнг може би е изглеждал като луд за съседите си, но е знаел, че когато хората се окажат в трудна ситуация, те трябва да търсят спасение в себе си. Неспособен да достигне съзнателно до вътрешното си свободно дете, човек ще се бори към него несъзнателно, често разрушавайки всичко по пътя си. Има разлика между по детински искрен човек, който е установил контакт с вътрешното си дете, и по детински, неразвит, незрял човек.
Дошъл е най-сетне моментът да попитаме това вътрешно дете какво му липсва, от какво се нуждае. Процесът на създаване на структурата на егото по време на ранната зряла възраст е оставил зад гърба си „естествения“ поглед върху света, а заедно с него и много от нашите способности, таланти, интереси и ентусиазъм, пише Холис. Насърчава се тясната специализация – не само на работното място, но и в личните взаимоотношения. Изоставеният, забравен от нас талант може да ни помогне да се излекуваме, ако пробие от дълбините към повърхността и намери приложение. Според психолога-философ трагедията на съществуването е, че през целия си живот окастряме много от нашите същности. Но колкото по-голямо е разнообразието на живота, толкова по-богат става той.
Върнете се назад във времето, спомнете си какво ви е харесвало да правите и тръгнете на уроци по музика, танци или рисуване. Възобновете всичко забравено. Холис цитира Джоузеф Кембъл, който обичал да повтаря „Следвай блаженството си!“. Ясно е за всеки, че през повечето време живеем под диктата на родителите си и културата си, губейки най-добрите аспекти на нашата индивидуалност в процеса. Някои от нас, чувайки за „щастие“, се озадачават, мислейки си, че то се отнася до нарцисизъм или някакъв вид фантастично пътешествие, като космически полет. Холис предлага девиза на Кембъл да се промени малко на „Следвай страстта си!“.
Страстта е това, което ни захранва, и подобно на професионалното ни призвание, тя е по-скоро диктат, отколкото избор, разсъждава Холис и припомня мисъл на Казандзакис: „Не оставяй на смъртта нищо освен шепа кости“. Средната възраст ни предоставя възможността да открием обекта на нашите страстни стремежи. Възниква неуморно желание да намерим нещо, което да ни потопи в дълбините на живота и нашата природа, а това търсене предизвиква болезнени преживявания, които допринасят за нашата трансформация.
Нашето призвание е да живеем живота си пълноценно. Не трябва да ускоряваме смъртта, като безпомощно се препъваме и хленчим за едно неотменимо минало, изпълнено със срам, казва юнгианецът. Ако сме родени, за да се осъзнаем като пълноценни човешки същества, тогава трябва твърдо да заявим: това време е дошло, пише той.
За да откриете страстта си и да й се отдадете, няма нужда да се изкоренявате от зоната си на удобство. Нека да изживеем страстта си, независимо колко банален и временен може да изглежда животът ни, с надеждата, че един ден всичко ще стане абсолютно ясно и изборът ще стане невероятно лесен. Животът рядко е прост и ясен. Изборите, които оформят и променят живота ни, са също толкова трудни.
Страхът от задълбочаване в собствените ни сърдечни подземни пещери е наш враг. Притеснявате се, че няма да ви бъде позволено да направите едно или друго нещо? В средната възраст всички разрешения се отменят – те вече не са необходими. Врагът е страхът и нищо друго. Но ако се страхуваме от собствените си дълбини, от възможните проявления на страст, тогава би трябвало да се страхуваме още повече от неизживения си живот. Животът със страст носи обновление, когато старият живот е като застояло блато. Животът със страст е единственият начин да обичаш живота, казва Холис.
