Посягаме към храната не само когато тялото ни е гладно. Ядем, когато сме уморени, самотни, ядосани, отегчени или когато денят е бил по-тежък, отколкото можем да понесем. Тогава храната се превръща в награда, утеха и кратко бягство от онова, което не искаме да почувстваме.
С Ипократис Папа Димидтракос - Ипо разговаряме не просто за храненето, а за човека зад него. Защо всяка нова диета започва с надежда, а често завършва с вина и връщане към старите навици? Защо свалените килограми невинаги водят до истинска промяна? И възможно ли е тялото да отслабне, докато човекът продължава да живее със стария образ за себе си?
Ще разберете:
- Защо посягаме към храната, без да сме гладни?
- Защо диетите често завършват с провал?
- Кои са трите вида глад?
- Защо трудно приемаме новото си „аз“ след отслабване?
- Откъде идва вечерното преяждане?
Ипократис Пападимитракос – Ипо е психолог и съветник по хранене с повече от 25 години опит в областта на хранителното поведение, личната промяна и връзката между чувствата и храненето. Завършил е кинезитерапия в Националната спортна академия и магистратура по психология във Великотърновския университет, като се насочва и към психосоматичните заболявания.
През годините работи с хиляди хора, които искат да променят не само теглото си, но и отношението към храната и към самите себе си. Създава образователни програми за емоционалния глад, самоприемането и разумния избор при хранене. Познат е и с лекциите, курсовете и медийните си изяви, а от 2012 г. води седмична рубрика по БГ Радио.
Новата му книга „Под кожата на глада“ е насочена към хората, които искат да отслабнат, но използват храната като утеха и отдушник за житейските си несгоди. В нея Ипократис Пападимитракос поставя въпроса защо трайната промяна рядко започва от чинията и защо първо трябва да разберем за какво всъщност сме гладни.