изображение: iStock
За първи път изследователи разгледали задълбочено връзката между стресираните родители и самонараняването при юноши. „Най-често срещаната форма на самонараняване е порязването“, казва Ларс Вихстрьом, професор по психология в Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU).
Данните от проучването сочат, че рискът от самонараняване при подрастващите се увеличава, ако родителите им крещят или са враждебни към тях от ранна възраст. Под самонараняване учените имат предвид умишлено самонараняване без намерение за самоубийство.
Рязане, удряне с глава и жигосване
Момичетата се самонараняват пет пъти повече в сравнение с момчетата. В повечето случаи родителите не знаят, че децата им си причиняват физическа болка. Порязването може да включва одраскване на кожата с различна дебелина с остър предмет или нож.
„Блъскането на главата в масата или в стената също е форма на самонараняване“, уточнява Ларс Вихстрьом. Много от тревожните и травмирани деця се жигосвали с цигара или с пламъка на свещ. Самонараняването е опит за справяне с непоносима ситуация, обясняват учените. Понасянето на физическа болка се усеща по-лесно от емоционалната. Самонараняването е признак на дълбоко отчаяние.
Интервю с кукли
Изследователите проследили живота на 759 деца от четиригодишна до юношеска възраст. Когато децата били на шест години, трябвало да отговорят на въпроса как възприемат отношенията си с родителите си. За провеждането на интервютата с децата бил използван метод, разработен в Калифорнийския университет в Бъркли. Интервюиращият използва кукли за куклен театър, за да разиграе различни ситуации, с които детето може или не може да се асоциира.
В този метод едната кукла например казва: „Майка ми често ми е ядосана“, другата отговаря: „Майка ми почти никога не ми е ядосана, а твоята?“ или „Баща ми ми крещи, когато е ядосан“ -„Баща ми не ми крещи, когато е ядосан. А твоят?“. Отговорите се оценявали въз основа на това доколко децата са съгласни с едната или другата кукла.
Същите деца били интервюирани с други методи, подходящи за възрастта и когато станали на 12, 14 и 16 години.
Нещастните деца си причиняват физическа болка, за да притъпят емоционалната
Проучването показва, че един на всеки десет тийнейджъри се е самонаранявал умишлено, без да е имал намерение да се самоубие, докато три процента са имали толкова упорито и често самонараняване, че това отговаря на критериите за нервно разстройство.
Родителите на участниците в социално-психологическия експеримент също трябвало да отговарят на въпроси. „Не знаем дали нещо конкретно се е случило, когато децата са били на шест години, или дали описаното от децата в интервюто отразява модел на взаимодействие, който е продължил във времето“, се казва в публикацията на екипа.
И все пак психолозите са наясно с факта, че децата, които описват родителите си като негативни и враждебни, са имали повишен риск от самонараняване по време на юношеството. „Важно е да се помни, че това е възприятието на децата за техните родители, а не непременно това, което всъщност се е случило“, уточняват учените.
Важен извод е, че децата, чиито родители съобщават за стрес в родителската си роля, са имали повишен риск от самонараняване по време на юношеството. Става дума за стрес, свързан с липса на време, много нови отговорности, нуждите на детето, които влияят на отношенията между родителите, детето не оценява човека като родител или трудности при установяването на добра връзка. Някои родители смятат, че подреждането на играчки или справянето с други практически задачи е стресираща ситуация.
Родителите да се вгледат в децата си
възрастните стават по-отчуждени, когато са обхванати от собствения си стрес. В такива моменти те реагират бурно, когато са развълнувани или уморени. Ако забележите, че детето ви се самонаранява, е важно да не се ядосвате или да крещите, а по-скоро да бъдете загрижени, да се запитате какво кара вашия тийнейджър да се чувства толкова разстроен, съветват психолозите.
Проучване на Университета в Осло изнася данни, че самонараняването сред младите хора се е увеличило от четири процента през 2002 г. до 16 процента през 2017 г.
