Любопитно31 март 2020

Защо е толкова трудно да спреш да пипаш лицето си?

Какво да правим когато ни сърби и можем ли да се лишим от рефлексивното удоволствие

снимка: iStock

Eдната от препоръчителните мерки на СЗО в борбата с пандемията от коронавируса е да престанем да докосваме лицето си. Вие опитахте ли? Получи ли ви се? Някои психолози твърдят, че пипаме лицето си 23 пъти на час. Да не го правим се оказа изключително трудна задача, ще се съгласите с този факт. Плодът в утробата на майката също си пипа личицето. Правим го докато още не сме се родили. Трудно ще се отучим...

Някои изследвания сочат, че докосването на лицето може да ни помогне да регулираме емоциите, пише сайтът Wired. Също така е възможно този навик да служи на някаква социална функция, твърдят експертите по „езика на тялото" и припомнят, че клиничните лъжци не могат да не си пипат носовете.

В повечето случаи го правим несъзнателно. Това донякъде обяснява защо ни е толкова трудно да се откажем, ние просто не знаем, че го правим толкова често. „Избягвайте да докосвате очите, носа и устните си с немити ръце“, инструктира СЗО, заедно с препоръки за неспирно миене и дезинфекциране на ръцете и избягване на близък социален контакт.

Възникват въпроси. Мога ли например да докосна лицето си в собствения си дом? Мога ли да се почеша по челото, ако съм навън? По-добре ли ще е да използвам ръкава си, за да почеша носа си? Не всички от тези въпроси имат категорични отговори. Ето какво мислят по въпроса с пипането на лицето психолозите.

Защо не можем да спрем да докосваме лицата си?

Има много причини за постоянното пипане на лицето. На пръв поглед най-честите са физическите – имаме нос, нещо постоянно в него не е наред – сърби, щипе, има нужда от почистване, смята Дъглас Уудс, професор по психология в Университета Маркет, Мичиган, който изучава поведенческите навици на човека. „Също така може би трябва да разтриете очите си, да коригирате косата си, да отметнете бретона си. А ръцете ни обичайно отиват в устата ни, когато ядем или се облизваме“ – добавя Уудс.

Основната поддръжка на тялото дори само при едно елементарно изтупване на трохи – наблюдавайте се как го правите – първо от ревера, после от устата – съдържа задължително пипане. Това се превръща в навик.

Възнаграждаваме се с попиване, дори без да го осъзнаваме. Това ни успокоява. Просто сме свикнали с това поведение. „Ние сме хора и така функционираме“, успокоява читателите Ан Лю, професор и лекар по инфекциозни болести в Stanford Health Care.

Но докосването до лицето ни може да допринесе за разпространението на вируса. Ние пипаме разни неща и след това докосваме лицето си. От различните повърхности, върху които коронавирусът живее с различна продължителност – от няколко часа до дни, заразата идва в близост до нашите уста, нос и очи, през които прониква в организма ни.

Цялото ли лице да не пипаме?

За лигавиците вече е ясно, повтарят ни го безброй пъти на ден. Всички го знаем. Но на челото нямаме лигавици. Какво толкова ще ни стане от едно бързо почесване? На теория, потенциално нищо, казва Габриела Андужар Васкес, лекар по инфекциозни заболявания и асоцииран болничен епидемиолог в Медицински център Туфтс. „Докато не поставите същата ръка, която е мръсна в очите, носа или устата, значи сте ок. Смятаме, че вирусът няма да остане за дълго на други части на лицето ви. Но ако сте докоснали челото си за леко почесване, почти в 90 процента от случаите след това ще докоснете и и очите, носа и/или устата" - казва тя.

„Доколкото знаем, вирусът не може да скача над, под и около повърхността самостоятелно - казва Лю - вирусите обикновено не се държат по този начин и затова няма да скочи от линията на косата ви в очите - но е абсолютно възможно вие самите да го преместите там без изобщо да отчетете това движение. Всеки път, когато доближите някой от „порталите“ по лицето си, се излагате на риск.“

Добре, но какво да кажем за ушите?

„Те не са точка за влизане на вируса“ - категорична е Андужар Васкес. Ушите нямат същите клетки, щадящи вирусите, както очите и носовете. Все пак вероятно поне трябва да се опитате да не ги чешете. Както и всичко, което е над врата и е близо до „порталите“.

Можете ли да докоснете лицето си у дома?

В идеалния вариант - сигурно. „Ако сте отдавна у дома под карантина, знаете и сте сигурни, че близките ви са здрави и не са излизали от 2 седмици, знаете, че всичко е почистено и дезинфекцирано или че вие самите сте изтъркали до блясък със спирт всички повърхности у дома – е, тогава можете да докоснете лицето си“ - казва Лю.

И така, как да се откажете?

Разочароващо е да научите, че няма рецепта как да се откъснем от рефлексивното удоволствие от докосването до собственото си лице. Трябва да започнете с идеята, че няма да можете да го постигнете перфектно, категорични са психолозите. Според тях това е глупава цел, обречена на провал.

Но можете да направите нещо по-добро. Да сте информирани. Да знаете как действате, дори когато не го осъзнавате. „Целият смисъл на навика е, че се случва на автопилот, а вие не осъзнавате, че се случва“ – уточнява Уудс. Ако не вярвате, снимайте клипче със себе си за около 20 минути и после го изгледайте внимателно.

Всеки път, когато забележите, че ръката ви отива към лицето, просто направете малка маркировка върху едно листче. Доста скоро, в част от случаите, когато ръката ви започне да отива към лицето ви, вие ще си кажете: О, това се случва отново и ще отбележите още едно кръстче върху листчето, предлага Уудс, макар и предварително да знае колко бързо ще ви писне и че няма да има почти никакъв ефект.

Можете да потърсите някакви малки предмети, които да се търкалят из ръцете ви през по-голямата част от времето – пластилин, гума за моделиране, силиконови топчета и т. н. От писането в интернет също би могло да има полза – поне ръцете ви ще са заети с клавиатурата, след използването на която знаете, че непременно трябва да си измиете ръцете, преди да продължите с другите си действия за деня.

Немедицинската маска няма да ви предпази от пряка кашлица или кихане от заразен човек, но ако „тренирате“ стабилно социално дистанциране, всякакъв тип покритие за лице е чудесна защита от най-голямата ви заплаха: собствените ви ръце.

Някои не са съгласни с това твърдение и задават въпроса – каква полза, че устата са закрити и не можем да ги пипаме, но можем да разтъркаме очите… Експертите се обединяват около това: всички стъпки, които ще ви накарат да спрете да докосвате лицето си, са добри.

Тъй като каквито и експерименти и практики да използвате, за да се научите да не си пипате лицето, ще претърпите неуспех, остава единственото и най-важното – мийте си ръцете. Това е активната стъпка, разяснява Сингър.

Ами ако вместо това използвате тъкан или ръкав?

Ако имате чиста тъкан под ръка, това „вероятно“ помага, но не е доказано, казва Сингър. Ако ви засърби носът навън, добре е преди да го почешете да си дезинфекцирате ръцете с флакончето, което носите винаги със себе си. Нали го носите? Дезинфекциращ гел или спирт. „Не мога да ви кажа със сигурност колко, но вероятно до известна степен ръкавът помага" - споделя Сингър. Във всички случаи е по-добре с ръкав или тъкан, отколкото с ръка.

Източник