Любопитно25 април 2020

Спазват ли се у нас „Принципите на Сиракуза“?

Този документ на ООН регламентира ограничаването на човешките правата при пандемия

Международният институт за наказателно правосъдие и права на човека в Сиракуза изработва принципи, валидни при пандемия, Съветът на ООН ги приема през 1984 г.

Насоки и препоръки за това кога и как правата на човека могат да бъдат ограничени, за да се предотврати разпространението на инфекциозна болест, се намират в „Принципите на Сиракуза“, необвързващ документ, разработен от Международния институт за наказателно правосъдие и права на човека в Сиракуза и приет от Съвета на ООН през 1984 г.

Какво е вашето мнение, спазени ли изискванията към властите в този международен документ у нас?

„Принципите на Сиракуза" посочват, че ограниченията на правата на човека съгласно Международния пакт за граждански и политически права трябва да отговарят на стандартите за законност, необходимост, пропорционалност и постепенност, основаващи се на доказателства. Подчертава се, че общественото здраве може да бъде използвано като основание за ограничаване на определени права, ако държавата трябва да предприеме мерки, „насочени към предотвратяване на заболяване или нараняване или осигуряване на грижи за болни и ранени“.

Ограниченията на правата (като карантина) трябва да бъдат „строго необходими“, което означава, че те трябва:

да са в отговори на належаща обществена или социална потребност (здравеопазване);
пропорционално да преследват легитимна цел (предотвратяване на разпространението на инфекциозно заболяване);
да бъдат най- малко ограничителните средства, необходими за постигане целта на ограничението;
да бъдат предвидени и извършени в съответствие със закона;
да не са нито произволни, нито дискриминационни;
да са само ограничителни права, които са под юрисдикцията на държавата, която иска да наложи ограничението.

Освен това, когато се налага карантина, етиката за общественото здраве уточнява, че:
всички ограничителни действия трябва да бъдат добре подкрепени от данни и научни доказателства;
цялата информация трябва да бъде предоставена на обществеността;
всички действия трябва да бъдат обяснени ясно на тези, чиито права са ограничени и на обществеността;
всички действия трябва да подлежат на редовен преглед и преразглеждане.

И накрая, държавата е етично задължена да предлага определени гаранции:

Заразените хора няма да бъдат заплашвани или малтретирани.
Ще бъдат осигурени основни нужди като храна, вода, медицински грижи и превантивна грижа.
Комуникацията на близки с грижещи се за тях лица ще бъде разрешена.
Ограниченията на свободата ще се прилагат еднакво, независимо от социалните съображения.
Пациентите ще бъдат обезщетени справедливо за икономически и материални загуби, включително със заплата.