Любопитно20 октомври 2022

Могат ли клюките да са полезни?

Според учените - да, когато става дума за добронамерени роднини, обсъждащи близък

Худ. Джон Уилям Уотърхаус, Wikimedia.org

Да се говори за гърба на някого може да изглежда злонамерено или нечестно, но се оказва, че не винаги е така. Ако споделената информация се основава на истина, тя действително може да има положителен ефект върху отношенията ни с другите, според ново изследване. Констатациите се основават на математически модел на клюките, който наскоро спечели Ig Nobel Prize - сатирична награда, създадена първо да накара хората да се засмеят и след това да ги накарат да се замислят – подобно на самите клюки.

На споделянето шепнешком на нещо за някого обикновено се гледа с недоволство, но тази хитра форма на комуникация също е основна част от междучовешките взаимодействия. Да, клюкаренето е твърде разпространено, за да се окаже напълно безполезно и вредно. Все повече изследвания демонстрират някои от важните социални функции на клюките.

Например това може да е добър начин да прецените надеждността на човека срещу вас. Ако някой сподели невярна информация за трета страна за лична изгода, слушателят може да успее да открие лъжите и да не се довери на лъжеца – форма на социално наказание.

Като алтернатива, ако някой сподели вярна информация за трета страна, това може да подобри доверието между хората като по този начин насърчава и поддържа груповото сътрудничество и работата в екип.

Използвайки опростен математически модел, международен екип от изследователи проучил кога клюките е вероятно да бъдат честни и/или нечестни и как тези сценарии в крайна сметка се разиграват за всички участници. Моделът е съставен от Пол ван Ланге от Vrij Universiteit Amsterdam, Заболч Самадо от Унгарската академия на науките и Дзунху Ву от Китайската академия на науките в Пекин. Те симулирали клюките като триъгълник. Едната ъглова основа на триъгълника е клюкарят, другата - слушателят, а горната част на триъгълника е третото лице, за което се говори без то да присъства. Моделът бил използван за изследване на четири различни социални взаимодействия с помощта на четири игри, които улавят възможните последици от клюките.

Учените анализирали дали размяната на информация е била от полза за човека, който е чул клюката или за когото и да е, или дали е струвала скъпо на единия от тях или и на двамата.

Хипотезата била, че клюкарите ще изберат да разпространяват честни истини или лъжи, за да увеличат максимално собствената си полза, без да рискуват репутацията си като през цялото време претеглят каква връзка имат с другите двама замесени души.

Изследването показало, че като цяло клюкарите решават да бъдат честни, когато споделят цел с другите две страни, което прави техния успех (или провал) преплетен и взаимосвързан. Но когато целите им не съвпадали с тези на слушателя, клюкарите били по-склонни да бълват лъжи.

"Например, може да се състезавате с колега за важно повишение, позицията може да получи само един от вас - обяснява един от съавторите на проекта Лео Тьохин от Технологичния университет в Айндховен в Холандия. - В такива ситуации хората са отрицателно взаимозависими: провалът на един човек означава успех за другия. Може да се очаква, че такива ситуации ще доведат до нечестни клюки, които да навредят на колегите, или до честни клюки, когато съдържанието на клюките е вярно, но уронващо престижа."

Моделите, използвани от изследователите, са само теоретични и не отразяват сложността на социалните взаимодействия, тъй като се базират само на няколко предположения. Използвайки теорията на игрите, изследователите открили доказателства, че клюкарите могат да вземат оптимални решения за това дали да лъжат или не, в зависимост от ситуацията и това как могат да я използват. Някои проучвания подкрепят тази идея. Много психологически експерименти сочат, че клюкарстването за съперници е по-вероятно да бъде нечестно, при което клюкарят е склонен да описва невярно действията или намеренията на другия човек, когато тези намерения всъщност са добри.

Други проучвания пък установили, че клюкарстването за близки хора е по-вероятно да бъде положително и може да направи взаимосвързаната група още по-сплотена.

Изследването е публикувано във Философски транзакции на Кралското общество B Biological Sciences.

Източник