изображeние: iStock
През 1950 г. млад любител херпетолог и ловец на змии се опитва да улови жив екземпляр от една от най-смъртоносните змии в света, за да бъде използвано влечугото в изследванията за разработване на противоотрова.
Кевин Бъдън, въпреки младата си възраст, бил опитен ловец на змии. Местните вестници му посвещавали много статии, той хванал 59 змии за една година, а бил ухапан „само пет пъти“, при което се налагало спешно лечение.
Той е на 20 години, когато със свой колега отиват в Куинсланд, за да ловят тайпан – бърза, силно отровна и смъртоносна змия, за които към онзи момент няма противоотрова. Бъдън успява да улови 1,8-метров тайпан. Но когато слага змията в торба, тя се изплъзва и успява да го ухапе за палеца.
Запазвайки хладнокръвие, той успява да грабне змията с другата си ръка и да я пъхва в торбата. Със смъртоносния товар стига до път, където успява на автостоп да спре минаващ камион. Бъдън има спешна нужда от медицинска помощ и е отведен в болница, но моли шофьора на камиона да занесе змията – единственият жив екземпляр, уловен досега – на изследователите, разработващи антиотровата.
Уловеният екземпляр е изпратен в Мелбърн. Учените успяват да създадат противоотрова през 1955 г. „За съжаление 20-годишният мъж, който хвана тази змия, воден от целите на изследването, беше ухапан от нея“. Това заявява в наши дни Брайън Фрай, веномологът (експерт по отровите) от Университета на Куинсланд, който анализира проби от отровата 70 години по-късно и установява, че тя все още е силна, съобщава каза Brisbane Times. Той разказва, че в случая има параграф 22 – когато хванете змия, която ще е първата, използвана за производство на противоотрова, тя ще е и последната змия на света, която бихте искали да ви ухапе, защото няма противоотрова.
Лекарите в болницата, където е закаран Бъдън, го описват като пълен с „храброст и вълнение, проявяващ по-голям интерес към благосъстоянието и комфорта на влечугото, отколкото към себе си“. Той вярвал, че жертвите на ухапване от змия умират от „уплаха“, а не от отровата, и не отрязал ранения палец, защото „нямало смисъл“.
На Бъдън му бият антиотрова от тигрова змия. Тя облекчила за малко състоянието на кръвоносната система, но не успяла да се справи с пораженията върху нервната система. Започнало тежко повръщане и главоболие, мускулите му започнали да отслабват. През нощта вече не можел да движи езика си и да преглъща. Включили го на командно дишане, но издъхнал на другия ден.
Откакто антиотровата е разработена благодарение на неговите усилия, не са регистрирани смъртни случаи в резултат на ухапване от тайпан.
Източник
