Любопитно30 декември 2024

Черна котка, бял котарак

Подсъзнателният страх от черните представители на природата е от векове

снимка: iStock

Всеки някога се е връщал, или минавал по друга улица, или плюл през рамо, за да избегне лошата поличба от претичала през пътя черна котка. Нали? Въпреки че знаете, че твърденията, че черната котка носи лош късмет, са просто глупаво суеверие… но имате важна среща този следобед и не искате нещо да тръгне не както трябва.

Суеверието за черните котки и другите черни животни оформя предпочитанията на хората от векове. И оставя отпечатък върху истински събития. Например осиновяването на черни котки е по-рядко срещано, отколкото на пъстри. Някои пък казват, че черните котки са по-агресивни и с по-необуздан нрав. Всички предубеждения спрямо тези божи твари са неоснователни.

Двама биолози - Елизабет Карлен от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и Тиус Уилямс от Калифорнийския университет, Бъркли – се съсредоточават върху взаимодействията между хората и дивата природа. Те смятат, че е зловещо и несправедливо как суеверията, преданията и митовете могат да оформят човешкото подсъзнание – особено когато става дума за предразсъдъци към животните, които хората се опитват да опазят и защитят.

Природата е направила така, че животинската козина, пера и люспи са в огромно цветово изобилие във видимия и невидимия за хората спектър. Тези оцветявания играят важна роля за оцеляването на дивата природа – те действат като форма на укриване, за регулиране на температурата или общуване. При белоопашатия елен, например, проблясък на бяла опашка може да означава, че опасността е близо, докато острата червена гръд на мъжкия кардинал привлича женските, които са готови за чифтосване.

Да бъдеш изцяло черен или изцяло бял е рядко явление, което е малко вероятно да се запази в дивата природа, защото е селективен недостатък. На тези животни често им е по-трудно да се слеят с местообитанието си. Те са предизвикателство за хищниците, които се опитват да дебнат плячката си от засада, и за плячката, опитваща се да се скрие от хищници. Имат затруднения и с регулацията на телесната си температурата си и в общуването с други от техния вид.

Ето част от почитта към изцяло белите животни в някои щати:

Законите на Минесота, Илинойс и Уисконсин защитават албиноси/бели елени от лов;
В Марионвил, Мисури, белите катерици са защитени и им е дадено предимство по всички обществени улици, с наказание до 500 щатски долара или 90 дни затвор за неспазване на закона;
В Луизиана е забранено да се вземат бели алигатори от дивата природа, глобата за нарушение е най-малко $10 000 и шест месеца затвор;
Световният конгрес за дивата природа наскоро прие резолюция: Освобождаване на пространство за защита на белите животни, пратеници на мира;
Бревард, Северна Каролина, е домакин на годишен фестивал, наречен „Уикенд на белите катерици“.

Изследователите открили, че подобни закони и празненства не съществуват за меланистичните/черните двойници на белите животни. Това несъответствие ги изненадало, защото генетичната мутация, която причинява меланизъм, се среща по-рядко от тази, която причинява албинизъм/левцизъм. Те предполагали, че по-редките меланистични животни ще събудят човешкия интерес и съпричастност, защото са по-необичайни и ще задействат повече грижа. Но подсъзнателният страх от черните представители на природата е от векове и трудно може да бъде преодолян, ако не се осъзнае.

„Много човешки пристрастия са се развили като отговор на оцеляването – една от причините тъмно оцветеният нощен хищник да бъде страховит е, че е толкова трудно да се види през нощта, например. Съвременните предубеждения обаче могат да се основават на вредни идеологии. Някъде, много назад, бялото става синоним на „добро“ и „чисто“, докато черното се приравнява повече към „зло“ и „нечисто“. И дори сега тези несъзнателни връзки влияят на това как хората се отнасят към редките животни.“

Тази статия е публикувана в The Conversation.