Искаш глутен? Не си виновен ти

Илияна Матова е психолог и нутрициолог. Магистър по приложна психология със следдипломни обучения по медицинска психология; еволюционна психология и психиатрия и клинична психология и психопатология. Завършва холистично хранене и има диплом от канадския колеж Canadian School of Natural Nutrition. Психотерапевтичната модалност, в която Илияна специализира, е логотерапия и екзистенциален анализ - терапията, която разглежда човешката природа, съзнавайки, че човек има свободата да открива смисъл във всичко и трябва да интегрира тялото, психиката и духа, за да бъде в баланс. Членува в Българската асоциация по диететика и хранене; Дружеството на психолозите в България; CSNNAA - Canada Alumni Nutrition Association; Сдружението на нутриционистите в България.

Практикува в медицински център „Имани“ (Imani Care). Основни категории в работата ù са: справянето с травматични събития и конфликти, проблемни взаимоотношения, хранителни разстройства, контролиране на стреса и бърнаут, паникатаки, депресия, eмоционална нестабилност и личен дискомфорт, преодоляване на здравословни смущения. Използва холистичен подход към запознаване с естествените хранителни нужди на организма и оптималните индивидуални хранителни потребности.

- Г-жо Матова, все по-често хората страдат от неспецифична глутенова непоносимост и трябва поне година да спазват безглутенов хранителен режим. Как да се придържаме към диетата, без да се изкушаваме и без да се чувстваме неудобно в социален контекст?
- Спазването на какъвто и да е режим на хранене е важно да започне със снемане на товара на самокритичността. Цьолиакията, глутеновата непоносимост или чувствителност, не са избор, който човек прави, а състояние, което трябва да се контролира чрез промяна в отношението към храната и към себе си. Основополагащо е приемането, че режимът е необходимост и че въпреки него човек остава също толкова добър и ценен, без да е нужно да търси вина в себе си и да се самоосъжда.
- Глутенът води до пристрастяване чрез съдържащите се в него глутеоморфини. Как да се справим с преодоляването на зависимостта към него?
- Феноменът пристрастяване към глутен е съвсем реален и може да повлияе както на ума, така и на тялото. Въпрос номер едно, пред който се изправяте, е защо всъщност преминавате към безглутенов режим? Отговорът осмисля и средствата. Импровизацията рядко е помощник при преодоляване на здравословни смущения, затова е ценно да имате предварително изграден план, към който да се придържате.

Съществува парадокс, при който човек изпитва желание да консумира точно тези храни, към които има непоносимост, защото организмът отделя ендорфини.

- Вкусът има способността да пресъздава спомени, да ни пренася на далечни места, затова сме склонни да игнорираме всичко, което знаем за храната, за състава и свойствата ù. „Комфортната“ храна може да заеме удобна позиция сред механизмите за справяне с емоционални фактори, стрес, тревожност или дори скука. За много хора непоносимостта към глутен възниква първо в ума, а не в тялото. Само когато човек се грижи за емоционалното си здраве, е силно вероятно да няма потребност да го регулира с храна.

- Моментът, когато показателите се подобрят и може отново да бъдат въведени глутенови продукти в менюто, е може би по-голямо предизвикателство от началния етап на спирането. Какъв е вашият съвет как да се направи правилно захранването и да не се получи отново влошаване на показателите (и напълняване)?
- Разликата между диета и начин на живот е в това, че след края на една диета човек започва да прави всичко по старите си модели. И дори и да е подпомогнал механизмите за саморегулация, въвеждайки същите дразнители, вероятно ще стигне до същите резултати. Само пълноценният начин на живот е промяната, която позволява резултатите да продължат да работят дългосрочно.