Наука2 август 2022

Изобретателят на литиевите батерии навърши 100 години

Нобеловият лауреат Джон Банистър Гуденаф продължава да търси авангардни технологии

Днес едва ли можем да си представим света без литиеви батерии. Човекът, който ги даде на човечеството, проф. Джон Банистър Гуденау, отпразнува 100-ия си рожден ден на 25 юли.

Нобеловият лауреат за 2019 г. е човек, който държи на думата си. През 2015 г. той заяви на своя биограф Стив Ливайн: „Аз съм само на 92, имам да извървя дълъг път“.

Противно на общоприетото схващане обаче, Гуденаф не е изобретателят на литиевите батерии. Стан Уитингам, британско-американският учен, който сподели Нобеловата награда с Гуденаф, беше първият, който постулира, че литият като енергиен източник може да се съхранява в листове от титанов сулфид.

Клетката на Уитингам обаче никога не би могла да стигне до индустрията, тъй като често се самозапалва. Гуденаф усъвършенства проекта с катод на базата на кобалт, за да създаде продукт, който днес е вплетен в живота на почти всеки.

Труден житейски път

Гуденаф е с популярността на рок звезда в научния свят, предани фенове са стотиците му студенти. Много от тях се събират в Остин, Тексас, за да отпразнуват стогодишнината на своя гуру.

Един от студентите му, сега също професор - Рамасами Муруган от университета Пондичери - казва пред Quantum, че приносът на неговия учител надхвърля литиевите батерии. „Работата му в областта на паметта с произволен достъп за цифрови компютри и правилата на Гуденаф-Канамори за магнитни взаимодействия са еднакво важни за науката“, казва Муруган. Приносът му е огромен и в сферата на свръхпроводимостта, особено във феномена на кръстосаната проводимост. Изобретател е и на натриев суперйонен проводник NASICON.

Детството на столетния гений е било трудно. Израснал е сред нескончаемите кавги на родителите си, майка му е почти не се е грижила за него. В училище младият Джон се бори с дислексия, а това затруднява усвояването на уроците. Младежът се занимава с изследване на горите, животните и растенията. В крайна сметка той преодолява трудностите и влиза в Йейл, завършва го с отличия по математика. По-късно служи в американската армия по време на Втората световна война. При завръщането си към академичните среди неговият бакалавърски преподавател в Чикагския университет му каза, доста насмешливо, че на неговата възраст други физици вече са постигнали своя връх.

Постоянно търсене на решения

Муруган си спомня, че „дори на 90 години Гуденаф посещаваше лабораторията и се срещаше с всеки един от учените, обсъждаше работата, техническите проблеми и възможните насоки за разрешаването им“. Професорът е толкова ведър и открит, че в негово присъствие хората се чувстват удобно като у дома си, отпускат се в уютния му смях и могат да обсъдят с него дори най-глупавата идея.

Преди осем години, когато по думите му е „само на 92“, Гуденаф с болка отбеляза, че литиевите батерии все още не са достигнали пика на потенциала си. Спомена, че работи върху идея. Почти десетилетие по-късно нещата не са се подобрили много.

Въпреки това, последните изследвания на твърдотелни батерии, които включват твърд електролит (литиев гранат), са обещаващи. Инженерните проблеми около твърдотелните батерии със сигурност ще бъдат решени. Когато това се случи, литиево-йонните батерии ще бъдат широко разпространени. Според експерти това може да се случи след пет години. Достатъчно време, за да може Гудинаф да стане свидетел на това - в крайна сметка той е само на 100.

Източник