Хранителните непоносимости, автоимунните заболявания и хомеопатията - това бяха темите на ХІ национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България. Български и световни специалисти споделиха опит в лечението на тези изключително актуални, социално значими заболявания. Своя поглед върху тях представи и д-р Весела Попова-Балтова. Ето част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат за връзката между хранене и автоимунни заболявания.
Автоимунните заболявания заемат второ място сред хроничните болести като цяло. В наши дни има постоянна тенденция за увеличаване на техния брой. Автоимунно заболяване (тироидит, ревматоиден артрит, диабет тип I, улцерозен колит и др.) се развива, когато имунната система, която защитава организма от болести, разпознава здравите клетки на тялото като чужди. В резултат на това собствената имунната система атакува собствените здрави клетки. Възниква т.нар. автоимунен отговор, или това представлява имунен отговор, насочен към самия организъм.
Точните причини за автоимунни заболявания все още не са достатъчно известни. Рисковите фактори за появата им включват: генетични фактори, околна среда, пол, полови хормони, инфекции. Ако погледнем обаче от холистичния подход към здравето,
кое е общото между различните хронични заболявания?
Възпалението и храната. За възпалението се говори много, но отскоро сравнително се заговори за храната, като една от причините за възникването и поддържането на хронично възпаление и поддържаща причина за автоимунните заболявания. А ние поемаме храна през всеки ден от живота си. Науката все повече отчита важността на стомашно-чревния тракт за общото здраве. Много изследователи смятат, че поддържането на здравето на червата и възстановяването на на целостта на чревната бариера са едни от най-важните цели на медицината през XXI век.
Нашият генотип (съвкупността от всички гени) влияе на усвояването и метаболизма на хранителните вещества. Изследването на наследствените фактори и индивидуалното, генетично заложено възприемане на храните, става все по- актуално в наши дни. Науката нутригенетика изучава индивидуалните реакции на човек към определени храни във връзка с неговия генотип, което влияе на начина на хранене и развитието на заболявания. Храните притежават и свойството да променят изявата на генетичната информация, а оттам могат да допринесат или потиснат развитието на дадено заболяване. С този аспект на храненето се занимава науката нутригеномика.
Все повече се говори за възможността за
повлияване на различните заболявания с помощта на хранителен режим,
но според индивидуалния хранителен статус. Най-често проблемите с червата са резултат от съвременния начин на живот, част от който са: антибиотиците, оралните контрацептиви и нестероидните противовъзпалителни медикаменти, високовъглехидратното меню, недостатъчният прием на ферментиращи влакна, хроничният стрес и хроничните инфекции. В тясна връзка с това се разглеждат хранителните непоносимости - проблем, присъстващ преди всичко в индустриалните общества.
Сравнително отскоро се заговори за
директната връзка на хранителната непоносимост и хранителната алергия със синдрома на пропускливите черва (Leaky gut syndrome или СПЧ).
Това е термин, който започва да се използва в нутрициологията и алтернативната медицина, но в последно време - и в медицинските среди.
Червата имат естествена пропускливост на молекулярно ниво, така че да абсорбират жизненоважните за организма ни хранителни вещества. В действителност регулирането на чревна пропускливост е една от основните функции на клетките в чревната стена. При СПЧ има повишена пропускливост на тези клетки и се повишава протеинът зонулин, който трайно може да направи лигавицата на червата пропусклива. Така в кръвотока навлизат големи молекули като токсини, микроби, несмляни хранителни частици и др. Имунната система открива тези „чужди нашественици" като патогени и започва да ги атакува. Образуват се антитела, които поддържат постоянно възпаление. Имунната система е в постоянна бойна готовност и ако това продължи дълго време, може да е стане врата за началото на автоимунна болест, при наличието и на други предпоставки.
Все повече хора страдат от проблеми с приема и усвояването на някои храни – по официална статистика 40% (неофициална – 60-80%). Приблизително всеки трети човек страда в една или друга степен от непоносимост към някаква група храни и напитки.
Смята се, че в бъдеще този проблем ще засегне повече от 80% от хората. Един от главните „виновници" е глутенът. Обяснява се с това, че глутен съдържащите зърнени култури (пшеница, ечемик, ръж) имат протеин, който съдейства за увеличаване на производството на зонулин и се смята за един от етиологичните фактори за развитието на Диабет тип 1 и ревматоидния артрит.