Джорджия Николова отговаря на „Вечните въпроси" в Списание 8, а неотдавна стартира и нейната онлайн рубрика. Очакваме вашите въпроси - пишете ни на office@ossem.eu!
В съвършенството си интуицията е този глас, този начин на мислене, който се грижи за всички участници в операта на живота ни. Но понякога човек се доверява на чувството, което мисли, че е интуиция, а после се оказва, че следствието натъжава хората или е предизвикало някоя трагедия.
Някои хора са с по-развита интуиция, защото са работили над това достатъчно дълго. Личността работи в интуицията. Тя е като един философски модел на мислене, при който имаме стремежа да правим най-доброто за всички. Ако сме си поставили за идеал да правим възможно най-много добро за другите, без да им пречим и да нарушаваме волята им (и реално го правим), тогава ще поставим условията за проява на нашата интуиция.
Когато сме си поставили висши идеали в живота, поставяме и условията, при които интуицията се появява все повече и повече. От гледна точка на благото на населението тези висши възможности достигат до повече хора и така ни дават възможност чрез интуицията да бъдем по-полезни един за друг.
Хубаво е човек да не се заблуждава и да не се оправдава чрез интуицията за нещата, които не е успял да направи добре за хората около за себе си. Примерно: да разбиете сърцето на някого и да кажете, че интуицията така ви е казала.
Всъщност интуицията може да ви даде метод да обясните на човека защо неговото сърце не би трябвало да е разбито в даден случай. Не говорим за начина на поднасяне на информацията, а до самото съдържание. Интуицията е това, което ви казва: „Да, повече не мога да бъда с този човек“. Обаче така ще бъде казано, че да имате поне един аргумент, който да бъде полезен за човека отсреща. Няма да е просто „защото вече не искам да бъда с теб“. Тогава интуицията става един умиротворяващ ефект върху всичко в живота и е много полезна, особено в ситуациите на разбити сърца и трагедии от драмата на живота.