Изкуство13 януари 2023

Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си

Златните Муракамщини

Снимка: Wikimedia.org

„Толкова е изящна и тънка конструкция на писането на Мураками, че всичко, което той избира да опише, трепти от символична възможност: риза на въженце за пране, низ от хартиени изрезки, пързалка на пеперуда.“ Това пише за него The Guardian през 2000 г., когато излиза "Норвежка гора". Изданието го определя като един от най-големите съвременни романисти. Превеждан е непрекъснато в нови и нови тиражи на 50 езика. Носител е на множество награди. На 12 януари Харуки Мураками навърши 74 г.

Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добре, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.
Имам чувството, че благодарение на това, че те срещнах, заобичах този свят повече.
„Вярвай“, каза тя . - Всичко ще мине. Дори да е много лошо, в крайна сметка ще свърши. Нищо в света не трае вечно.
Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.
Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.
Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.
Гледано отдалеч, всичко изглежда красиво.
Може би нашата планета се върти, подхранвана от човешката самота?
Който дава без съжаление, винаги получава.
Не обръщайте внимание на никого и ако мислите, че можете да бъдете щастливи, не пропускайте този шанс и бъдете щастливи.
Докато научавате нещо ново, остаряването не е толкова болезнено.
Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен[...] Мозъкът ти трябва да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е необходимо за живота и от какво да се освободиш.
Изглежда, че сърцето е скрито зад твърда черупка и само неколцина могат да стигнат до него. Сигурно заради това ми е толкова трудно наистина да почувствам любовта.
Искам да ме помниш. Тогава дори всички да ме забравят, ще ми е все едно.
Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.
Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.
Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.
Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят.
Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.
На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.
Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.
Нашата реалност е безкрайна борба между това, което се е случило и това какво искаме да запомним.
По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.
Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.
Докато обичате някого с цялото си сърце - поне един човек - все още има надежда в живота ви . Дори и да не ви е писано да сте заедно.