Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Висшата двойка

Бъди какъвто си и тогава ще постигнеш истинската любов (първа част)

Илюстрация: MOBILMUSIC.ru
Илюстрация: MOBILMUSIC.ru
За да хвърлим още светлина върху понятието „истинска любов“, ще разгледаме особеностите на връзката между двама души, притежаващи издигната съзнателност, тоест - висша двойка, действително обединена от истинската любов (Джон Бейнс, „Науката за любовта“):

1. Развитие на напълно завършено и зряло Аз 
Решаващият фактор за действително съществуване на любов е наличието на развито Аз - ако Азът е слаб, индивидът е неспособен да обича и се стреми само да бъде обичан, за да поглъща енергията от тази връзка. За да постигнем истинска любов, преди всичко трябва да познаем себе си и да развием необходимата степен на самоконтрол, като превъзмогнем комплексите и фрустрациите си и се издигнем до състояние на будност и висша съзнателност.

2. Общуване със собствения вътрешен свят 
Повечето хора не познават изкуството на самовглъбяването и живеят постоянно с поглед, обърнат навън и по този начин неизбежно изместват своя Аз, губят самоличността си и се сливат със сложния и вечно изменящ се външен свят. Настъпва момент, когато индивидът вече не знае кой е, какво го мотивира, какви са истинските му интереси, какъв е възгледът му за живота на нивото на Аза. За него са достъпни единствено понятия и идеи, постъпващи от външния свят, които мозъкът му безропотно възприема и поглъща... Да общуваме с вътрешния свят означава да съсредоточим съзнателността си върху Аза, да живеем с него, да познаем чрез него повърхностните слоеве на съществото си, за да разберем кои сме, колко струваме в действителност, какво място заемаме в живота и какво наистина искаме. 

3. Преодоляване на повърхностното
Няма нищо по-вредно от това да преценяваме евентуалния си партньор по физическа красота,  привличане, финансово и обществено положение, защото всички тези „активи" са чужди на човешкото същество. Любовта е отношение между двама души, а не между два набора от „активи"...Трябва да използваме всички възможни средства, за да видим истинския човек, скрит зад маската. Опознаването на вътрешното същество е възможно единствено с много търпение и емоционална предпазливост. Този процес е пълна противоположност на общоприетата представа за любовта.

4. Защитни механизми на Аза
Съществуват подсъзнателни механизми, които намаляват вътрешната тревога на Аза чрез отричане или деформиране на действителността. Те са известни на всеки, който е запознат донякъде с психоанализата. Лесно разбираме, че тези механизми играят важна роля в една връзка. Ако всеки крие нещо от другия, двамата никога няма да възприемат действителността такава, каквато е, защото не знаят как. 
...Връзката между два слаби Аза, прибягващи към всички тези средства за изопачаване на действителността, не може да доведе до нищо истинско. Двама души, който изграждат връзка, трябва да се подложат на задълбочен самоанализ, за да установят в каква степен тези видове поведение присъстват в личността им.

5. Обич към себе си
Християнската максима „Обичай ближния си така, както обичаш себе си!" ни учи, че човек не трябва да се изключва от любовта и трябва първо да обича себе си. Анализирайки тази максима, бихме могли да стигнем до заключението, че да обичаш себе си е условие да обичаш ближния си; с други думи, „трябва да обичаш ближния си така, както вече обичаш себе си"... Да обичаш себе си в най-висш смисъл, означава да бъдеш обвързан с Висшето Аз. То е пълна противоположност на себичността, чийто център е Низшето Аз. Съюзът с Висшето Аз изисква вярност към себе си и обич към другите. 

6. Любов към ближния
Любовта към ближния ни учи да разбираме хората. Тя не означава безразборно раздаване, защото любовта се пропилява, ако се насочи към неподходящ индивид. Сляпата обич не само лишава даващия я от нещо ценно, но и отнема възможността да я получи друг, по-достоен човек. Иначе казано, „да правим добро, но да внимаваме на кого го правим". Важен момент в този случай е да сме наясно със собствените си мотиви. Хората трябва да съзнават точно защо постъпват по един или друг начин - те трябва да пренебрегнат етикетите „добро" и „лошо" и да насочат цялото си внимание върху това дали зад определено поведение се крие невежество, несъзнаване, безотговорност или то се дължи на мъдрост, високо ниво на съзнателност и отговорност. 

7. Време, необходимо да разберем другия
Колко време трябва да имаме връзка с лице от противоположния пол, преди да помислим за женитба? Как да разберем дали сме намерили подходящ партньор? Не са редки случаите, когато след двайсетгодишен брак, хората изведнъж изпитват чувството (то има силата на откровение), че изобщо не познават своя дългогодишен спътник, а разочарованието ги хвърля в дълбоко объркване и смут.

8. Да не идеализираме партньора си
Вече споменахме сериозните опасности, пред които ще се изправи този, който несъзнателно проектира призрака на фантазиите върху любимия си... Подобна връзка е обречена на провал, защото дълбоко в себе си такъв човек обича собственото си отражение „в криво огледало".
Да не идеализираме партньора си, означава да разглеждаме ситуацията съзнателно и рационално, а не чрез сърцето или секса. Това означава да отхвърлим романтиката, илюзиите, егоистичното желание за власт и надмощие. Трябва да виждаме партньора си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде, за да задоволим егоистичните си цели.

9. Да се показваме такива, каквито сме 
Първата задача на човек, който желае да следва науката за любовта, е да се държи естествено, да се показва такъв, какъвто е, да не проектира фалшив образ върху противоположния пол. Във всекиго от нас живеят две същества: онова, което сме, и онова, което бихме искали да бъдем. Обикновено хората показват онова, което биха искали да бъдат, и следват модел на поведение, чужд на действителната им природа, като прикриват истинската си личност. Това причинява нещастия и злополуки не само в любовта, но и изобщо в живота. 
...Златното правило за съвършени отношения между двама души е да не се страхуват да се покажат такива, каквито са.

10. Отхвърляне на себелюбието и ревността 
Много индивиди са себелюбиви, защото рядко са имали възможност да се грижат за други хора. Те не съзнават, че са пленници на собствените си психологични ограничения и могат да преодолеят това болестно състояние чрез просветление. Зад себелюбието се крие дълбок нарцисизъм, показващ неразвито Аз. 
Ревността е следствие на същите обстоятелства като егоизма и двете явления са тясно свързани, въпреки че съществуват много различни причини. Ревнивецът се стреми да монополизира другия, да го хване в капан, отнася се към него така, както скъперникът към гърнето с жълтици, свръхчувствителен е към свободата му и се мъчи да я ограничи, за да го контролира и да властва над него. 

Джон Бейнс
(Следва продължение.)
ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Любов е, когато дядо лакира ноктите на краката на баба ми

Снимка: www.adme.ru

Как децата разказват за най-великото чувство повече »

Здраве
 
 
32

Любов или съзависимост?

В неравностойната обсебваща връзка и двете страни влизат доброволно повече »

Събития
 
 
18

Родители и деца – приятели или врагове?

Как да се опознаем и да решим проблемите помежду си повече »

Събития
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане