Здраве18 февруари 2021

Във времената на социална дистанция скуката може да е опасна за обществото

За някои хора дори болката може да е по-приемлива от отегчението

снимки: iStock

Според скорошни изследвания хората, които са по-податливи на скуката, е доста по-вероятно да нарушат правилата за социална дистанция. Учените казват, че може да се справим, ако приемем идеята, че да се чувстваме отегчени е нормално.

През последните месеци журналисти и здравни експерти разпространиха термина „пандемична умора“. Неговата основна идея е, че хората са се уморили от пандемията и дистанцията помежду си, които продължават вече повече от година. Тази умора може да се изрази чрез чувства на страх, безнадеждност, отчаяние, гняв и скука. Фактът, че скуката се причислява към този списък, притеснява изследователите на феномена.

„Обикновено скуката носи посланието, че трябва да се захванеш с нещо различно“, споделя спортният психолог Ваня Волф от университета Констанца в Германия. „В условията на пандемия… това може би не е най-доброто решение.“

Две подобни, но независими едно от друго изследвания - едното на Волф и неговите колеги, и друго, проведено от екип изследователи от САЩ и Канада – доказаха, че хората, които често се чувстват отегчени, са по-склонни да нарушат правилата за социална дистанция. Също така изглежда, че именно те по-често принадлежат към рисковата група, която неглижира ситуацията с коронавируса.

Скуката, както показват тези изследвания, може с основание да представлява реална и до момента подценена здравна опасност за обществото.

Определение на понятието „скука“

В културата на западните общества, скуката обикновено се схваща за недостатък на отделния индивид. Артур Шопенхауер, немски философ, живял през 19-ти век, я определя като усещане за празнотата на съществуването. Френският философ Жан-Пол Сартр дори я нарича „проказата на душата“.

Но изследователите на скуката смятат, че тя заслужава едно по-неутрално тълкувание. Чувството, че няма с какво да се занимаваш – което руският автор Лев Толстой нарича „стремеж към желанието“ – служи за сигнал и покана към тялото да превключи на друга предавка, както се счита и в момента.

„Скуката е знак, че не упражняваш смислена дейност в света“, казва социалният психолог Ерин Уестгейт от университета на Флорида в Гейнсвил. Учените, включително Уестгейт, са установили два пътя, които водят до чувството за скука: загубата на фокус или загубата на смисъл.

Със сигурност много от нас са изгубили концентрацията и менталната проницателност, които са имали преди, смята Уестгейт. Не само заради смъртоносната пандемия, която донесе затваряне на градове и дистанционно обучение, но и заради събития като граждански протести, политически турбуленции, смазваща рецесия и множество други големи и малки стресови фактори, които преживяваме. Тези смущения могат да доведат до притъпяване на менталните ни способности.

Междувременно, животът ни започна да се пропуква. Изследването на личностния и социален психолог Саманта Хейнтцелман от университета Рутгерс в Ню Джърси показва, че простички рутинни дейности, като например да си взимаме кафе от едно и също кафене всеки ден или да обядваме с приятел, всъщност придават на живота ни смисъл. „В момента ние колективно преживяваме загубата на рутина“, казва Хейнтцелман. Това означава, че нормите за социална дистанция, въведени, за да ни защитават от смъртоносната болест, същевременно ни отнемат привидно малките неща от ежедневието, които придават на живота ни смисъл.

Опасността от унинието
По този въпрос изследванията не са достатъчно конкретни, но дават някои насоки. В студия, публикувана в сп. Science през 2014 г., Уестгейт и нейните колеги се занимават с 42-ма студенти, които са помолени да останат сами със своите мисли за няколко минути, без мобилни телефони. Предоставена им е била опцията да натиснат бутон за получаване на болезнен електрически шок. Около две трети от момчетата и една четвърт от момичетата се възползват от тази възможност (някои от тях дори многократно), което показва, че за някои хора дори болката може да бъде по-приемлива от скуката.

Моментната скука по принцип не е лоша, споделя Ван Тилбург от университета Есекс в Англия. „Но ако изпитваме скука през продължителен период от време, това може да доведе до сериозни здравословни проблеми в населението – като например преяждане, агресия или отказ от носенето на маска“, допълва той.

Какво следва?

Волф се занимава с изследване как да помогне на застрашените от скуката да спазват правилата за социална дистанция. Идеята му е, че хората могат да намалят нуждата от самоконтрол като си правят планове за извънредни ситуации.

Негово предварително проучване посочва, че подобни „ако-то“ планове могат да помогнат. Например, ако в затворен фитнес е прекалено опасно, то човек може да планува да излезе да бяга навън. Волф предлага на хората да правят малки стъпки, за да улеснят себе си да спазват подобна промяна в рутинните си дейности, като да си приготвят дрехите за спорт от предната вечер и да поставят обувките за бягане до входната врата. „Идеята е да постигнем по-лесно промяна в поведението“, казва той.

Но дори и с най-добрите планове, да запазим концентрация и смисъл в условията на пандемия не е лесно начинание. Учените казват, че си заслужава да напомняме на себе си, че скуката е неутрален знак – нито добър, нито лош. А някои хора, които в момента са изолирани, може да открият, че това чувство има по-дълбоки корени, които дори може би предшестват пандемията.

Може би най-оптимистичният вариант на ситуацията е, че някои хора ще използват този момент на скука да помислят за по-големи свои цели в живота, казва Ван Тилбург. „Възможно е да намерим смисъл и в тези негативни ситуации.“

Източник

Превод: М. Проданова