ЗдравеЕкатерина Ангелова / 15 юли 2022

Холерата: Скорострелният убиец

Днес болестта продължава да убива хора най-вече в Африка, Латинска Америка и Азия

снимка: iStock

Когато си помислим за холерата, обикновено си представяме глобална пандемия от отдавна изчезнала болест. Въпреки че холерата наистина се разпространява основно през XIX век, тя всъщност съвсем не е останала в миналото. Дори и днес хора се заразяват и в много случаи умират, покосени от скорострелния убиец. Всяка година в света от нея заболяват между 1,3 и 4 милиона души, като между 21 000 и 143 000 губят битката за живота си, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО).

Какво е холера?
Холерата е тежко инфекциозно заболяване, предизвикано от бактерия, наречена Vibrio cholerae. Характеризира се с интоксикация (патологично натравяне на организма), поражения върху тънките черва, гастроинтестинални прояви, дехидратация, тежко протичане и висока смъртност. Холерата са предава на хората по фекално-орален механизъм, с водата, хранителните продукти и чрез замърсени ръце. Наричаме я скорострелния убиец, защото човек може да умре в рамките на само 3 часа след заразяването, ако не се приложи медикаментозно лечение. В повечето случаи обаче смъртта, предизвикана от холера, настъпва от 18 часа до няколко дни след заразяването, ако болният не бъде рехидратиран. При холерата се наблюдава тенденция за епидемично и пандемично разпространение.

В началото на XIX век смъртоносна пандемия от холера обхваща териториите на Индия. Като основен източник на заразата се сочи свещената за индийците река Ганг, в която те се къпят и извършват свои религиозни ритуали. Към 1820-а година холерата започва да се разпространява и в други страни, предизвиква сериозни огнища и довежда до поне 7 глобални пандемични кризи. В тях живота си губят десетки хиляди души от различни краища на света. Жертвите само във Франция през 30-те години на XIX век са около 100 хиляди души. Днес холерата продължава да съществува и да убива хора, като най-често се съобщава за случаи, идващи от Африка, Латинска Америка и Азия. В Европа и Северна Америка тази болест се счита за практически унищожена, заради добрите хигиенни условия и хлорирането на питейната вода.

Симптоми на холерата
Добрата новина е, че около 80% от заразените с холера индивиди не развиват никакви симптоми и инфекцията отшумява сама. При останалите 20% може да се появи тежка диария, повръщане и крампи в крайниците или други части от тялото. Тези симптоми могат да причинят сериозна дехидратация, септичен шок и дори смърт, ако не бъдат взети навременни мерки. Днес скорострелният убиец се лекува с вливане на течности и антибиотици. Съществуват и ваксини срещу холера, но те остават недостъпни за много от хората в по-бедните и отдалечени райони на света.

Произход на холерата
И до днес не е ясно кога и как за първи път се появява смъртоносната болест. Но още преди новата ера се появяват индийски и гръцки текстове (вкл. на Хипократ), в които се описват изолирани случаи, подобни на заразяването с холера. Един от първите подробни разкази за епидемия от холера идва от Гаспар Кореа – португалски историк, който описва такава, случила се през пролетта на 1543 г. в делтата на Ганг.

Пандемиите, причинени от холерата
През следващите няколко века периодично се съобщава за още епидемии, предизвикани от холера, но ситуацията ескалира. През 1817 г. епидемията добива мащабите и е обявена официално за пандемия. Смята се, че виновникът за нея е заразен ориз, а огнището се намира в Джесур, Индия.

Само 3 години по-късно заразата се пренася и в Тайланд, Индонезия (убивайки 100 000 души само на остров Ява) и Филипините. От там си проправя път до Китай и Япония. Съвсем скоро холерата напуска границите на Азия и Близкия Изток, завладявайки части от Европа. По време на следващите пандемии (избухващи през няколко години) холерата буквално покосява целия свят.

През 1883 г. немският микробиолог Роберт Кох, основателят на съвременната бактериология, изучава холерата и доказва, че наличието на определена бактерия в червата причинява тази силно заразна и смъртоносна болест.

В края на XIX началото на XX век (1899–1923) избухва шестата пандемия, причинена от холера. Тогава в Индия умират повече от половин милион души. Но разпространението на заразата вече не е така всеобхватно и не засяга Западна Европа и Северна Америка, благодарение на технологичния напредък, подобренията в общественото здравеопазване и санитарно-хигиенните условия. В други части на света обаче - като Индия, Русия, Близкия изток и Северна Африка, холерата вилнее с пълни сили и буквално опустошава тези (и други) райони.

Холерата в наши дни
За разлика от предишните шест големи пандемии, причинени от холерата, всички произхождащи от Индия, седмата и настояща пандемия на заразната болест започва в Индонезия през 1961 г. Тя се разпространява в Азия и Близкия изток, достигайки Африка десет години по-късно. За съжаление, там инфекциозната болест намира идеалната почва за своето съществуване и разпространение. През 1990-а повече от 90% от всички случаи на холера, докладвани на СЗО, идват именно от африканския континент.

През следващата година обаче холерата се завръща убедително в Перу и отново напада Южна Америка, от чиито територии е отсъствала за период от близо 100 години. Само през 1991 г. от холера в Перу умират над 3000 човека, а болестта бързо се пренася и в Еквадор, Колумбия, Бразилия и Чили, Мексико и др.

Днес почти не се говори за епидемията от холера, която все още бушува и засяга над 120 страни по света. Може би защото в наши дни тя е проблем най-вече за бедните и слабо развити нации. Пък и сега си имаме друга пандемия, която да ангажира вниманието ни. Но истината е, че все още ежедневно живота си губят хора, покосени от холера и мащабите на заразяване с тази болест никак не са малки.

Можем да вземем за пример епидемията в Зимбабве от 2008–2009 г., която засегна 97 000 души. Или тази в Йемен от 2017 г., която само до месец август същата година засегна над 500 000 души.