Владимир Набоков: Мразя номерата с мощни жени, висящи във въздуха на зъбите си

„Аз съм американски писател, роден в Русия, получил образование в Англия, където изучавах френска литература, преди да се преселя в Германия на 15 години....Главата ми говори на английски, сърцето ми на руски и ухото ми на френски.”

Това пише за себе си Владимир Владимирович Набоков (10 април 1899 – 2 юли 1977). Набоков,освен писател, е и поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски. Автор е на „Лолита“, „Машенка“, „Покана за екзекуция“, „Поп, дама, вале“, „Прозрачни неща“, „Вижте арлекините“ и други. 

„Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!” от неандерталската гора, гонено по петите от големия сив вълк: литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!” а след него е нямало никакъв вълк." казва писателят. Представяме ви фрагмент от едно интервю на Набоков, в което той разказва за нещата, които не харесва.

— Какво смятате за скучно, а какво ви забавлява?

— Хайде вместо това да ви кажа какво мразя. 

• Музикалния фон, музиката на запис, музиката по радиото, музика от магнетофона, музиката, която идва от съседната стая. Всяка натрапена ми музика. 
  
• Примитивизма в изкуството: „абстрактната” мацаница, унилите символистки пиеси, абстрактните скулптури от парцали, „авангардните” стихове и другите явни баналности. 
  
• Клубовете, съюзите, братствата и т. н. (За последните 25 години аз съм отхвърлил вероятно двайсет почетни предложения за членство тук и там).
  
• Тиранията. Готов съм да приема какъвто и да е режим – социалистически, монархически, на чистачите – при условие, че той гарантира свободата на разума и тялото.
  
• Атлазения плат на пипане.
  
• Цирковете – особено номерата с животни и с мощни жени, висящи във въздуха на зъбите си. Четирима доктори – доктор Фройд, доктор Швайцер, доктор Живаго и доктор Кастро.
  
• Обществените интереси, демонстрациите, митингите, шествията. 
  
• Кратките речници и сбитите справочници. 
  
• Журналистическите клишета: „моментът на истината”, например, или отвратителното — „диалог”.
  
• Глупавите, неприятни неща: калъфа за очила, който винаги се губи; закачалката, която винаги пада в гардероба; когато ръката сбърка джоба. Сгъваемите чадъри, на които никога не можеш да откриеш къде им е бутонът за разпъване. 
• Неразрязаните страници.
• Възлите на връзките за обувки. 
• Бодящата набола растителност по лицето на този, който е пропуснал сутрешното бръснене. 
  
• Децата във влака. 
  
• Процесът на заспиване.