Изкуство17 април 2025

Ако си самотен, когато си сам, значи си в лоша компания

Жан-Пол Сартр: Свободата е това, което правим с това, което ни правят

Снимка: wikimedia Commons

Жан-Пол Сартр (21 юни 1905 - 15 април 1980) е френски философ, писател, драматург и общественик. Пише романи, разкази и драми, но и множество студии, посветени на екзистенциалистката философия, чийто горещ привържeник е. Сартр е ярък образ и неотменима част от френската философия на миналия век. Трудовете му оказват влияние върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика. Сартр се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел срещу войната във Виетнам, спасяването на бежанци и други каузи. През 1964-а е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я приеме. Аргументът му е: „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Нека си припомним какво казваше един от най-нежните философи на 20 век днес, 45 г. след кончината му.

Ако си самотен, когато си сам, значи си в лоша компания.
Мислиш ли, че броя дните? Остава само един ден, който винаги започва отначало: дава ни се на разсъмване и ни отнема на здрач.
Ще се усмихна и усмивката ми ще потъне в зениците ти и Бог знае какво ще стане.
Човек е осъден да бъде свободен; защото веднъж хвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.
Свободата е това, което правим с това, което ни правят.
Ние сме нашият избор.
По-добре да умреш на крака, отколкото да живееш на колене.
Аз съм сам сред тези щастливи, разумни гласове. Всички тези същества прекарват времето си в обяснения, осъзнавайки щастливо, че са съгласни помежду си. В името на Бога, защо е толкова важно да мислим едни и същи неща всички заедно.
Когато богатите водят война, бедните умират.
Може да има и по-красиви времена, но това е нашето.
Животът започва от другата страна на отчаянието.
Всичко е измислено, освен как да живеем.
Като всички мечтатели бъркам разочарованието с истината.
Думите са заредени пистолети.
Колкото повече пясък е избягал от пясъчния часовник на нашия живот, толкова по-ясно трябва да виждаме през него.
В любовта едно и едно са едно.
Ето какво си помислих: за да може дори най-баналното да се превърне в приключение, трябва (и това е достатъчно) да започнеш да го разказваш. Това е, което заблуждава хората: човек винаги е разказвач на приказки, той вижда всичко, което му се случва през тях; и се опитва да живее собствения си живот, сякаш разказва история.
Най-лошата част от това да те лъжат е да знаеш, че не си заслужаваш истината.
Бях открил своята религия: нищо не ми се струваше по-важно от една книга. Виждах библиотеката като храм.
Само човекът, който не гребе, има време да разклати лодката.
За да знаеш колко струва животът, трябва да го рискуваш от време на време.
Мисля, че това е голямата опасност при воденето на дневник: преувеличаваш всичко.
Задължението на индивида е да прави това, което иска, да мисли каквото си иска, да не се отчита пред никого освен пред себе си, да предизвиква всяка идея и всеки човек.
Разбрах, че всичките ни проблеми идват от неуспеха ни да използваме прост, ясен език.
След като чуете подробностите за победата, е трудно да я различите от поражението.