Изкуство4 декември 2022
... и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва
Спомен за Петя Дубарова
Една от най-добрите ни поетеси Петя Дубарова губи живота си на днешния ден преди 43 години - на 4 декември 1979 г. Не навършила 18 години, тя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
„Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА”
След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.
За да си спомним за нея и творчеството й ви представяме някои от стихотворенията й:
НЕВИННА КАТО ДЕТСКО СВОЕВОЛИЕ...
На баща ми
Невинна като детско своеволие,
аз връщам се от своето далече.
Едно червено кръшно главоболие
залива мойта топла синя вечер.
То кара ме чемширена, бръшлянена
да падна във нозете на стиха ми.
Приемат ме желана, но неканена
извивките на живите му гами.
И чувствам ли се сам-сама и ничия,
подмамена от мимолетна слава,
ранена от студени безразличия,
той властно, мълчаливо ме спасява.
Сърцето ми задърпва свойте корени,
изострят се и скулите ми меки,
със крачки, от умора необорени,
аз тръгвам по брадясали пътеки.
По гъвкавите релси на ръцете ми
той пуска свойте влакове червени,
а някъде на топло зад очите ми
узряват като гроздове вселени.
Вземете ги! Побързайте! Как хубаво
е с моите загадъчни вселени.
Изпийте със очите си вселените,
родени от стиха ми и от мене!
Защото като кръшно главоболие
минава мойта топла синя вечер.
Невинна, като детско своеволие,
аз тръгвам пак към своето далече!
ТАЙНА
И облак сивкав като миша дупка
пак погледа ми приютява тихо,
от мойта длан – разчупена черупка –
изтича въздух снежнобял и стихов.
Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато
и сиви, като мене тъжни птици,
пробождат ме с върха на свойто ято.
Но моят стих, от зима неизпръхнал,
ще метне на гърба ми свойто лято
и аз стихотворение ще стана,
от никого нечуто, неизпято.
Тогава ще се вмъкна във пиеса
на някоя от сцените, сияйна,
ще бъда най-безавторна, щастлива,
ще бъда просто малка тайна.
ЕТО МЕ ДНЕС...
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.
Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.
После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила — казах — наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Изкуство
Ако си самотен, когато си сам, значи си в лоша компания
Жан-Пол Сартр: Свободата е това, което правим с това, което ни правят
Изкуство
„Белият лотос“: сатира и черен хумор
В последния сезон в хаоса от истории хармонично се вписва и българинът Юлиан Костов
Изкуство
Боб Дилън на 84 г. и Уили Нелсън – на 93 г. ще са на една сцена на 4 юли в Тексас
Пикникът на У. Нелсън за четвърти юли се провежда за първи път през 1973 г.
Изкуство
Ива Сапунджиева ви кани във фантастичния кварцов свят
Духовният пратеник на Земята е изпратен до единственото място във Вселената, където връзката с висшите измерения е изключително силна...
Изкуство
Не вярвам в смъртта. Мисля, че това е просто състояние на ума.
Кинолегендата Вал Килмър ни остави десетки шедьоври и примера за виртуозно актьорско майсторство
Изкуство
Любовта е да отделиш цялото си внимание на друг - без предубеждения и планове
Ричард Чембърлейн си тръгна 2 дни преди да навърши 90 г.
Изкуство
Станислав Лем: „Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират”
Ако адът съществува, той е компютризиран
Изкуство
Най-близкото нещо до телевизионно съвършенство
Сериал на Нетфликс развълнува до сълзи милиони зрители и разбуни теми табу
Изкуство
Антони Боксеров – многолик и дързък
„Всеки, който ме познава, знае, че съм много далеч от високомерието. Но съм голям ентусиаст, а нищо велико не е постигнато без ентусиазъм.“
Изкуство
Вярвайте в надеждата, вярвайте в себе си, разпръсквайте любов, а не омраза
Ейдриън Броуди с най-дългата реч в историята на Оскарите
Изкуство
Световни звезди, нов мюзикъл и великолепни камерни концерти ви очакват на сцената на Софийската опера
Вижте програмата за март 2025 г.
Изкуство
Изкуство извън каноните и оковите на академичните традиции
„Съвременни български наивисти“ е единствена по рода си книга в България за последните 40 години
Изкуство
Ако един писател е морален, той пише лошо
Сгрешена диагноза кара Антъни Бърджис да напише пет романа за година
Изкуство
„Нямам мобилен телефон. Никога не съм изпращал имейли.“
Актьорът Кристофър Уокън има само „сателитна антена в дома си“
Изкуство
Ние всички сме само възрастни деца, които се суетят, преди да намерят покой
193 г. от рождението на Луис Карол – най-добрият писател сред математиците