Подкрепете ни!




ИзкуствоБойка Асиова / 16 май 2019

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Альонушка, худ. Виктор Васнецов


Бойка Асиова е родена през 1945г. в Разлог.  Инженер-химик по образование, повече от 30 години  е журналист в различни издания. Автор е на 14 книги, сред които „Сребърна пара“, „Мир вам, сто врабчета“, „Мъжко можене“. Романът й „Яловата вдовица“ е номиниран за наградата „Хеликон“, отличен с Националната награда за литература „Николай Хайтов“ за 2007 г. През 2012 г. романът излиза на немски език в Германия.
Бойка Асиова е и автор на много документални филми, посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение, културното наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция. Бойка Асиова предостави на читателите на Списание Осем своя разказ "Лудовица" от едноименния сборник с разкази. 

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.
Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.
По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.
Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа - цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.
Хукна назад. 
Изплашен, намъкна се под чергата.
- Що има? - попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.
- Коня...
- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.
- Там е.
- Кой?
- Коня.
- И що?
- ...
- Думай, де! - изсъска жената и го разтърси за кошулята.
- Умрел е.
- Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?
- Не е. Цел е.
- Цел? Да не е отровен?
- Не знам.
- Що знаеш ти, бе? - бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.
- Цел е... Само му нема една пльоча - със страх съобщи мъжът. 
- Пльоча? - казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.
- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.
- Викаш нема едната пльоча? - жената вече знаеше какво се е случило.
- А-ха, нема я. Ами сега? - попита той.
- Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим - отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.
Знаеше си жената, че ще дойде времето, в което тя ще да намери разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От стари билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, но тя не я найде.
Дойде тоя ден най-сетне. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше дошла.
Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така само можеше да хване дикиш. Заопипва, за да намери стъпката, където конят е намерил смъртта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема ливада всред селището. 
Надяна си обратно дрехите и се изпари от ливадата.

Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави магии, но сега с тая тревка, която прочее никой не беше я видял, можеше да подлуди когото си поиска.
От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.
Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я беда, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички помежду им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един срещу друг всеки срещу всеки. Като зли кучета. Да гледат как през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и имот, и стока, и самият им живот.
Но Лудовица както може да разтури, така и събира къща.
Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги. 

Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и човеци, мор по добитъка захвана. 
Научил някой, че тая беля може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя стар и лаком керемидчия, чиято голяма тайфа се изхранваше, и то с бял хляб, от цигли и тухли, нему дъж не трябва. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго сухо лято, силен пек, за да му съхне стоката.
Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: ако искат да се отвърже дъждът, да преровят около керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че ако оня стар хитрец е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да прости. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, ако се отърка в злато. 
И наистина не остана скрито, че като са прекопали с казми околовръст тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е причината за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили работниците на Циглиш. Има-няма два часа подир това се събраха облаци над околните баири и заваля дъжд. Валя три дни, докато напълни всички пукнатини по нивите.
Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, засилва на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови магии.


Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“

Най-страстното танго е на Карлос Гардел Изкуство

Най-страстното танго е на Карлос Гардел

„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори