Подкрепете ни!




ИзкуствоБойка Асиова / 16 май 2019

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Бойка Асиова е родена през 1945г. в Разлог.  Инженер-химик по образование, повече от 30 години  е журналист в различни издания. Автор е на 14 книги, сред които „Сребърна пара“, „Мир вам, сто врабчета“, „Мъжко можене“. Романът й „Яловата вдовица“ е номиниран за наградата „Хеликон“, отличен с Националната награда за литература „Николай Хайтов“ за 2007 г. През 2012 г. романът излиза на немски език в Германия.
Бойка Асиова е и автор на много документални филми, посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение, културното наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция. Бойка Асиова предостави на читателите на Списание Осем своя разказ "Лудовица" от едноименния сборник с разкази. 

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.
Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.
По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.
Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа - цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.
Хукна назад. 
Изплашен, намъкна се под чергата.
- Що има? - попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.
- Коня...
- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.
- Там е.
- Кой?
- Коня.
- И що?
- ...
- Думай, де! - изсъска жената и го разтърси за кошулята.
- Умрел е.
- Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?
- Не е. Цел е.
- Цел? Да не е отровен?
- Не знам.
- Що знаеш ти, бе? - бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.
- Цел е... Само му нема една пльоча - със страх съобщи мъжът. 
- Пльоча? - казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.
- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.
- Викаш нема едната пльоча? - жената вече знаеше какво се е случило.
- А-ха, нема я. Ами сега? - попита той.
- Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим - отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.
Знаеше си жената, че ще дойде времето, в което тя ще да намери разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От стари билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, но тя не я найде.
Дойде тоя ден най-сетне. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше дошла.
Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така само можеше да хване дикиш. Заопипва, за да намери стъпката, където конят е намерил смъртта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема ливада всред селището. 
Надяна си обратно дрехите и се изпари от ливадата.

Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави магии, но сега с тая тревка, която прочее никой не беше я видял, можеше да подлуди когото си поиска.
От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.
Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я беда, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички помежду им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един срещу друг всеки срещу всеки. Като зли кучета. Да гледат как през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и имот, и стока, и самият им живот.
Но Лудовица както може да разтури, така и събира къща.
Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги. 

Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и човеци, мор по добитъка захвана. 
Научил някой, че тая беля може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя стар и лаком керемидчия, чиято голяма тайфа се изхранваше, и то с бял хляб, от цигли и тухли, нему дъж не трябва. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго сухо лято, силен пек, за да му съхне стоката.
Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: ако искат да се отвърже дъждът, да преровят около керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че ако оня стар хитрец е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да прости. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, ако се отърка в злато. 
И наистина не остана скрито, че като са прекопали с казми околовръст тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е причината за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили работниците на Циглиш. Има-няма два часа подир това се събраха облаци над околните баири и заваля дъжд. Валя три дни, докато напълни всички пукнатини по нивите.
Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, засилва на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови магии.


Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават! Изкуство

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!

124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

За паралелните вселени на войната и мира Изкуство

За паралелните вселени на войната и мира

Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас” Изкуство

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”

„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова

Черен кон ли умира там на белия сняг... Изкуство

Черен кон ли умира там на белия сняг...

На 79 г. си отиде Кирил Маричков

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят Изкуство

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят

На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове Изкуство

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове

На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш Изкуство

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени Изкуство

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени

Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен

Как умира лимоновото дърво Изкуство

Как умира лимоновото дърво

Когато бунтът на плодородието вещае погибел

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“ Изкуство

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“

Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята? Изкуство

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“ Изкуство

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“

Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“ Изкуство

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето Изкуство

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия