Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”
Днес известният турски писател навършва 69 години
Снимка: wikimedia.org
…Аз пиша, защото мога да се възползвам от живота само като го променям.
Аз пиша, защото искам другите, целият свят, да разбере как сме живели и как продължаваме да живеем в Истанбул, в Турция.
Аз пиша, защото обичам миризмата на хартията и мастилото.
Аз пиша, защото вярвам в литературата, в изкуството на романа, повече от колкото вярвам в нещо друго.
Аз пиша, защото имам детинска вяра в безсмъртието на библиотеките и в начина, по който книгите стоят на рафта.
Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив. Аз пиша, за да съм щастлив.
- Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.
- Снегът валеше невероятно бавно, на Ка му се привидя, че снежинките са окачени във въздуха. Това усещане за забавеност пораждаше впечатлението, че времето е спряло...
- "Какво правя аз в този свят? - помисли си Ка. - Колко нещастни изглеждат отдалече снежинките, колко нещастен е моят живот. Човек живее, линее, изчезва. От една страна му се струва, че чезне, от друга, че съществува: обича себе си, следва, както снежинката, с обич и тъга пътя, който е поел в живота си." Уханието на баща му, който току-що се е избръснал - усети го. Надушвайки това ухание, той си спомни и ледените, обути в чехли крака на майка си, приготвяща закуска в кухнята, четката за разресване, розовия сироп против кашлица, от който отпива, щом кашлицата го разбуди посреднощ, лъжицата в устата, дребните нещица, които правят живота, всичките вкупом, снежинката...
- Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.
- Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Най-страстното танго е на Карлос Гардел
„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори