Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”
Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами
- Да обичаш човека означава да го виждаш такъв, какъвто е, какъвто го е замислил Бог и какъвто не са успели да го осъществят родителите му.
- Аз мога без Вас. Не съм момиченце, нито жена, мога без кукли и мъже. Мога без всичко. Но може би за първи път ми се прииска да не го мога.
- Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами.
- Знаете ли защо съществуват поетите? За да може да има някой, който да говори без срам за важните неща.
- В живота дотук никога не съм си тръгвала първа. И в живота напред – колкото ми даде още Бог – няма да си тръгна първа. Просто не мога. Винаги чакам другият да си тръгне, правя всичко, за да си тръгне той, защото ако си тръгна първа ми е по-лесно да прескоча през трупа си.
- Бих дала душата си да отдам душата си!
- Защото, видите ли, само когато достигнеш предела (на нежност или на друга сила), познаваш нейната неизчерпаемост. Колкото повече даваме, толкова повече ни остава, когато започнем да сме разточителни – то идва! Отваряме си жилите – и ето: ние сме жив извор.
- Когато обичате човек, винаги ви се иска да си тръгне, за да можете да помечтаете за него.
- Стиховете са наши деца. Нашите деца са по-големи от нас, защото имат още дълго да живеят. Те са по-възрастни от нас от бъдещето. Затова понякога са ни чужди.
- Сега всичко свършва, защото никой нищо вече не поправя: вещите, както и хората, както и любовта.
- За малкото дете не съществува бъдеще, има само сега (което за него е винаги).
– А вие мислите ли, че Бог е броил?
ПРИГВОЗДЕНА
Пригвоздена съм на позорен стълб
от съвестта славянска и старинна.
С клеймо на челото и змийски зъб
в сърцето - аз твърдя, че съм невинна.
Че в мен царят покой и тишина
и аз усещам сладкия им досег,
че не по моя собствена вина
измолвам всяка радост - като просяк.
По колко ли добро и недобро
животът ми случайно е зашепил?
Къде е мойто злато? И сребро?
В ръката ми сивее само пепел.
С богатства други никакви не са
ме обградили хората щастливи.
И само пепел аз ще отнеса
във оня край на ласки мълчаливи.
Не страдате за мене - и какво?
Добре е, че и аз вас не страдам.
Така ще знам, че земното кълбо
не ще ни подведе с въртеж измамен.
Харесва ми да съм обект на смях,
свободна да съм, без игри на думи,
и без да червенея, грях-не грях,
сближат ли се ръцете ни безшумно.
И още ми харесва, че пред мен
спокойно се прегръщате със друга.
Не ме заплашва ад, че някой ден
ще изгоря, щом с други се целувам.
Че името ми нежно, нежни мой,
не казвате дори и мимоходом.
Че никога в църковния покой
над нас не ще запеят благослови.
Благодаря ви аз от все душа,
че вие сам - за себе си незнайно
обичахте ме ето как - така:
със редки срещи в часове потайни,
със всички не-разходки в лунен плен,
със слънцето, встрани от нас изгряло,
че страдате ли - то не е по мен.
Че страдам ли - не е по вас. За жалост.
Превод: Галена Воротинцева
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари