Защо старите хора се събуждат толкова рано? Нима за да удължат поне този ден и да живеят по-дълго?

Ърнест Хемингуей получава наградата Пулицър за повестта си „Старецът и морето" на 4 май 1953 г. - точно преди 67 години. Една година по-късно същото произведение му носи и Нобелова награда за литература. Повестта е публикувана в списание LIFE на 1 септември 1952 г. Пет милиона екземпляра тираж е разпродаден за 2 дена. Книжното издание на „Старецът и морето" също излиза на пазара на 1 септември 1952 г.
•    Човек не е създаден, за да търпи поражения. Човекът може да бъде унищожен, но не може да бъде победен.
•    Той лежеше тихо и смъртта я нямаше наоколо. Вероятно беше завила по някоя друга улица.
•    Ако ти наистина умираш - каза тя – наистина ли ти е необходимо да убиеш всичко, което остава след теб? Нима искаш да вземеш всичко със себе си? Нима искаш да убиеш коня си и жена си, да изгориш седлото и оръжието си?
•    Всички ние наистина сме създадени за своите дела, помисли си той. Твоят талант се изразява в това как печелиш парчето си хляб.
•    Не е ли странно, че без да я обича, заменяйки любовта с лъжа, той не можеше да й дава за нейните пари повече, отколкото на другите жени, които наистина обичаше.
•    Няма какво да се разсъждава кое е грешно и кое не. Сега вече е късно да се мисли за това, пък и нека с греховете да се занимават тези, на които им плащат за това. Нека те разсъждават какво е грях.
•    Нека тя мисли за мен, че съм по-добър отколкото съм и тогава аз наистина ще стана по-добър.
•    Той беше твърде простодушен, за да мисли кога е дошло у него смирението. Но той знаеше, че смирението е дошло без позор, без загуба на човешкото достойнство.
•    Колко леко ти става, когато си победен! — помисли си той. — Дори не знаех, че е толкова леко...
•    Защо старите хора се събуждат толкова рано? Нима за да удължат поне този ден и да живеят по-дълго?
•    Първо искаш назаем, после просиш за милостиня...
•    Съдбата й е да си остане в тъмната дълбина на океана, далеч от всякакви капани, примамки и хорско коварство. Моята съдба беше да тръгна след нея сам и да я открия там, където човешки крак не е стъпвал. Нито един човек на този свят. Сега сме свързани. И няма кой да помогне нито на нея, нито на мен.
•    Бих искал да си купя малко щастие, ако някъде го продават — каза старецът.
•    — Да му плюя и на късмета! – каза момчето. – Аз ще ти донеса щастие.