Подкрепете ни!




Изкуство2 юни 2020

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Опакованите мечти на Кристо


Планини, музеи, мостове, кейове и Сентръл парк бяха само част от онова, което той използваше, за да направи изумително и популярно изкуство със съпругата и съратничката си Жан-Клод. Творбите му бяха популярни сред обществеността, но често подлагани на съмнение от критиците. Това написа в прощалната си статия за амбициозния автор на нестандартни инсталации на открито, които можеха да се видят от стотици хора, The New York Times. 
Кристо, концептуалният художник, роден в България, който се обърна към епични мащаби на творчество под открито небе още в края на 60-те години, наниза гигантска завеса през планински проход в Колорадо, опакова Пон Ньоф в Париж и Райхстага в Берлин и надипли хиляди завеси с цвят на шафран в огромен портал из Сентръл парк, почина в неделя в дома си в Ню Йорк. Той беше на 84 години.

Неговите грандиозни проекти често отнемаха десетилетия труд. В създаването на тези временни произведения на изкуството участваха десетки и стотици собственици на земи, правителствени служители, общинари, съдии, екологични организации, местни жители, инженери и работници. Много от тези хора не проявяваха и най-малък интерес към изкуството и изпитваха дълбоко нежелание да виждат живота и заобикалящата ги среда, преправени от ексцентричен визионер, който говори само на полуразбираем английски.

Отново и отново Кристо надделяваше чрез постоянство, чар и детска вяра, че в крайна сметка всеки ще види нещата по същия начин като него.

Негова безусловна подкрепа дълги години беше неговата съпруга Жан-Клод. Тя почина през 2009 година.
Бюрокрацията, която съпровожда всеки един от проектите на Кристо, е титанична. Всичко започва от една рисунка с идеята на твореца. После идва лобиране сред държавни служители, подаване на формуляри, изчакване на проучвания за въздействие върху околната среда, изказвания, изслушвания, разрешителни, създаване на подкрепяща общност от хора… Всичко това според Кристо беше част от произведението на изкуството.

„За мен естетиката е всичко, което участва в процеса - работниците, политиката, преговорите, затрудненията в строителството, отношенията със стотици хора“,
казва той пред New York Times през 1972 г. „Целият процес става естетичен - това е, което ме интересува, създаването на процеса. Аз се поставям в диалог с други хора. "
„При зимната светлина яркото платно сякаш затопля поляните, трептящо като пламък срещу безплодните дървета. Още в началото беше ясно, че„ The Gates “е произведение на чиста радост, обширен популистки спектакъл на добра воля и просто красноречие, първото голямо публично художествено събитие на 21 век.“ Това пише Майкъл Кимелман в „Таймс“ за проекта "Портите" в Сентръл парк през 2005 г.

"Портите"

Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово, България. Взимал е уроци по рисуване и по-късно продължава да учи в Академията за изящни изкуства в София по време на комунистическия режим. Едно от пропагандните му задачи, поставени от властта, била да съветва кооператорите по маршрута на знаменития Ориент експрес как да подреждат сеното и селскостопанските машини по международното жп трасе така, че да изглежда, че по полята кипи непрекъсната дейност и аграрният сектор процъфтява. По-късно той признава, че този опит го е научил да работи в открити пространства и да се справя с хора извън академичните среди.

През Прага, където за известно време учи и работи в театъра, Кристо бяга във Виена, криейки се в камион, натоварен с медицински материали. След като учи семестър във Виенската академия за изящни изкуства, той се премества в Женева, а след това, през 1958 г. -  в Париж, където си изхранва прехраната като рисува портрети. Там той се запознава с Жана-Клод Денат дьо Гийлебон, бъдещата си съпруга.
През 1964-а Кристо се преселва в Ню Йорк със съпругата си и малкия им син Кирил. Страстта на твореца към опаковането нараства и той започва да обмисля все по-мащабни проекти. Отделни инсталации в музеи, включващи увити в плат барабани, варели и климатици, дори на голямо пространство, вече не го блазнят.

Музеят на съвременното изкуство в Чикаго е опакован през 1969 г. Същата година това се случва с огромен отрязък от бреговата ивица край Сидни, Австралия.
През 70-те години прави „Завесата в долината“, изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, тя се разпростира на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо. Бурните ветрове я разкусват два дни по-късно.  Кристо тогава само свива рамене: „Аз като художник съм направил това, което съм си поставил за цел. Това, че завесата вече не съществува, само я прави по-интересна."


"Завесата в долината" 

След това дойде „Running Fence“, низ от бели найлонови тъкани, които пробиха път през ранчо в графствата Сонома и Марин в Северна Калифорния и прекосиха магистрала 101 на път за океана в залива Бодега. Той започва да постига статут на звезда с няколко градски проекта през 80-те и 90-те. В „Заобиколени острови“ той облече 11 мънички острова в залива Бискайн в Южна Флорида във фламингово-розови полипропиленови поли, които ги накараха да приличат на плаващи тропически цветя.

Сред най-крупните проекти от края на 20-и и началото на 21-и век са:

"Пон Ньоф"
1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж
1991 Чадърите, Япония-САЩ
1995 Опакованият Райхстаг, Берлин
1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария
1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити
2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен
2016 Плаващи кейове, езеро Изео, Италия

Източник


Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“