Изкуство29 юли 2022

Само възрастен, който запази в себе си детето, може да се счита за човек

Ерих Кестнер: Векът на машините премина като танк през занаятите и независимостта

През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят „нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за „политически неблагонадежден“, той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува „аполитични“ книги само в чужбина, за да се трупа валута в хазната на Райха. Така в Швейцария излиза романът му „Трима мъже в снега“ (1934).

Днес се навършват 48 години от смъртта му - един от най-четените немскоезични писатели на XX век – лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на „Двойната Лотхен“, „Хвърчащата класна стая“, „Антон и Точица“, „Емил и детективите“, „Това се случи на 35 май“ и много други. Книги, с които израснаха няколко поколения. Нека си припомним за вълшебника на словото.

Векът на машините премина като танк през занаятите и независимостта.
За в бъдеще наказвайте правителствата, а не народите. И наказвайте не със задна дата, а веднага! Мислите, че е по-лесно да се каже, отколкото да се стори? Не. По-лесно е да се направи.
Не всичко, което се случва на децата, става за детско четиво.
Предисловието за книгата е като градинката пред къщата - едно от най-важните й украшения.
Истинските, призваните, родените за учители се срещат също тъй рядко като героите и светиите.
Всъщност нито исках, нито се канех да ставам герой. Аз и не станах. Нито фалшив, нито истински герой. Знаете ли каква е разликата? Фалшивите герои не се страхуват, защото им липсва въображение. Те са тъпи и намят нерви. Истинските герои се борят, но преодолявайки страха си.
Има две времена. Едното може да се мери с обикновен аршин, със секстант и компас - както измерват улиците и поземлените участъци. Но нашите спомени - те са друго измерение на времето, което не може да се измери с никакви метри и месеци, никакви десетилетия и хектари.
В романа "Фабиан" героят (който така напомня на самия автор) тайно слага в чантичката на заминаващата майка 20 марки. Като се връща у дома вижда на масата плик с 20 марки, които тайно му е оставила майка му. "От математическа гледна точка резултатът е равен на нула. Всеки си е останал със своето. Но добрите дела…"
Майката е лекарство, което няма да купиш нито в една аптека!
Реалните омъжени жени се съобразяват твърде много с мъжете си. А всъщност е важно само едно - щастието на децата!
Вечната история - фучеше медицинският съветник. - Всеки знае какво не иска. Но какво иска не знае никой.
Истинските недоразумения се размножават като клетки - чрез делене. Ядрото на заблудата се разцепва и възникват две нови недоразумения.
Това, което измерва времето не са часовниците, а ценността. И най-ценното - все едно дали е радостно или печално - това е детството. Не забравяйте незабравимото! Струва ми се, че този съвет никога няма да е преждевременен.
И майка й прости. Изповедта беше дълга и многословна, а опрощаването на греховете беше кратко и безмълвно - поглед, целувка - повече от това не бе необходимо.
Спомените не са в сандъци, нито в шкафове, нито в главата. Те са в нас самите. Те обитават вътре в нас. Обикновено спомените дремят, но са живи, дишат и от време на време отварят очи. Те са в дланите ни, в стъпалата ни, в ноздрите, в сърцето и в задните джобове на панталона. Това, което в миналато сме преживели, след години и десетилетия изведнъж се връща и ни гледа. И ние чувстваме, че то не си е тръгвало изобщо.
Желая на всеки от вас да има наистина добър приятел. И още ви желая да не пропускахе случай да му докажете своята дружба, но тайно от него. Бързайте да разберете това щастие - да правите другите щастливи.
Парите не са главното нещо, но най-важното от второстепенните.
Приятели избираме по собствена воля и ако видим, че сме сбъркали, можем да се разделим. Да разсечеш привързаност боли и няма упойка за това. Но самата операция е възможна и зарастването на сърдечната рана - също.
Четящият има втори чифт очи и само трябва да внимава при четеното да не си развали първия чифт.
На света има много разведени родители и много деца, които страдат от това. Но има и много други деца, които страдат, че техните родители не се радвеждат.
Само възрастен, който запази в себе си детето, може да се счита за човек.
От примирието до мира пътят е дълъг. Дори при децата.