Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си
Златните Муракамщини
Снимка: Wikimedia.org
- Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добре, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.
- Имам чувството, че благодарение на това, че те срещнах, заобичах този свят повече.
- „Вярвай“, каза тя . - Всичко ще мине. Дори да е много лошо, в крайна сметка ще свърши. Нищо в света не трае вечно.
- Бъдете честни едни с други и когато се нуждаете, искайте помощ – това е най-важното.
- Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.
- Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.
- Гледано отдалеч, всичко изглежда красиво.
- Може би нашата планета се върти, подхранвана от човешката самота?
- Който дава без съжаление, винаги получава.
- Не обръщайте внимание на никого и ако мислите, че можете да бъдете щастливи, не пропускайте този шанс и бъдете щастливи.
- Докато научавате нещо ново, остаряването не е толкова болезнено.
- Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен[...] Мозъкът ти трябва да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е необходимо за живота и от какво да се освободиш.
- Изглежда, че сърцето е скрито зад твърда черупка и само неколцина могат да стигнат до него. Сигурно заради това ми е толкова трудно наистина да почувствам любовта.
- Искам да ме помниш. Тогава дори всички да ме забравят, ще ми е все едно.
- Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.
- Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.
- Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.
- Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят.
- Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.
- На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.
- Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.
- Нашата реалност е безкрайна борба между това, което се е случило и това какво искаме да запомним.
- По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.
- Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.
- Докато обичате някого с цялото си сърце - поне един човек - все още има надежда в живота ви . Дори и да не ви е писано да сте заедно.
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари