ИсторияЦветан Гайд, снимки Институт по Т-наука / 6 август 2024

Земята на Божиите словеса

Знаците върху плочката от Градешница, „декодирани“ през древноегипетските йероглифи

Фигура 1. Оброчната плочица от с. Градешница (Врачанско), датирана пето хилядолетие пр.н.е.

През ноември миналата година у нас гостува д-р Харалд Харман – немски културолог и езиковед, който твърди и преподава, че най-старата писменост в света е дунавският скрипт (пиктографски знаци върху артефакти, съхранявани по музеите на България, Сърбия и Румъния, датирани на седем хиляди години) на така наречената от съвременните учени Дунавска цивилизация. Д-р Харман счита, че дунавският скрипт е съставен от идеограми с религиозно съдържание, поставени върху предмети за свещена употреба. Всъщност германският учен така напълно потвърждава тезата на д-р Стефан Гайд – лингвист, богослов и психиатър, член на Института за античност и християнство, Лонг Бийч, Калифорния (където дълги години са се съхранявали свитъците от Наг Хамади), ерудит с достъп до библиотеките на Ватикана и Синайския манастир, който преди 18 г. заяви и доказа, че знаците върху плочките от Градешница, Караново и мн. др. са най-първата човешка идеограмна писменост. Д-р Гайд разчете по строго научна методология писаното върху тях, като „декодира” текста през древноегипетските йероглифи (вж. фигура 1).

„Две хиляди години преди Шумер и Египет… – откритието на американския учен от български произход“ са само част от сензационните заглавия в пресата по онова време. Изследванията на Института по Т-наука, който Стефан Гайд основа, опровергахa „догмата“ в тракологията, че траките били „безписмени“. В резултат на откритията бе възстановена най-първата човешка писменост и посланията на древните ни предци, достигащи до нас чрез скрижали. По метода Гайд бяха разчетени орфическите формули и декодирани сакралните практики в слънчевата цивилизация на древните ни предци.

Беше развенчана и друга заблуда, свързана с етнонима траки и топонима Тракия. Йосиф Флавий ясно сочи за родоначалник на траките (тираките) – патриарха Тир (Тцер – Цар), а в древни документи, съхранявани в архивите на Ватикана и Синай, се свидетелства за тракийския владетел, основал династията в Буто – столица на Древен Египет в устието на река Нил. („Бащата на историята“ Херодот твърди, че първите владетели на моретата много преди гърците са били траките). Следвайки тази нишка, д-р Гайд издири и намери как се изписва с египетски йероглифи името на този древен династ (вж. фигура 2), които идеограми имат също и фонетичен прочит.

Фигура 2. Отдясно: „Плочицата на Джер (Тцер)“, съхранявана в Британския музей. Отляво: глинена плочица с името на Джер (Тцер)

Така бе открито йероглифното съответствие на по-древния с две хилядолетия идеограм на Тракия, известен като т.нар. триглиф, познат върху множество артефакти, намерени по нашите земи. Разновидностите на този идеограм в производната на тракийския скрипт по-късна египетска писменост (като негов по-нов калиграфски рисунък), са следните: със съответното им значение – земя на Божиите Слова; Гръбнак на света, Земя на мегалитите (по-подробна информация за всичко това може да намерите в първа книга от поредицата „Тракийското писмо – декодирано“).

Разкрита бе вълнуващата истина за прародината на Първата човешка цивилизация – мегалитната (мегалит - букв. голям камък), на първите каменни светилища като духовна вертикала („гръбнак”) на света, като мястото, където човечеството е приело Божиите думи, изписани от „Божия пръст“ (за разлика от гърците, чиито антични автори сочат за създатели на тяхната азбука Кадъм, Орфей или Лин, нашите предци траките са приели свещената идеограмна писменост от самото Божество, точно така, както са вярвали и самите египтяни).

Виждаме, че древните ни предци са се себеопределяли като творци и обитатели на свещената родина на божествената цивилизация (чиито мегалитни съоръжения ни удивляват и до днес), като пазители на речта на сътворението и нейната Божествена писменост, като наследници на своя праотец Тир/Тцер – Цар от Бога. В този ред на мисли, не е чак толкова погрешно древната тракийска реч днес да се нарича „Дунавски скрипт“ от съвременните чужди учени, особено ако вземем предвид най-старото наименование на река Дунав – Фисон/Писон, както е известна в древността първата от четирите реки на библейския рай.

И ако първите светилища на първата човешка цивилизация са мегалитни, то е разбираемо и защо именно идеограма за храм, се чете фонетично Орфей (). Същият идеограм можем да видим върху Кивота на Орфеевия завет (вж. фигура 3), който и до днес се съхранява в историческия музей на Враца.

Фигура 3. Знакът за храм – Орфей, един от идеограмите, изписани върху глинен кивот – артефакт от култура Градешница, датиран пето хилядолетие пр.н.е., и разчетени по метода Гайд.

Плочките на Завета между човека и Бога с посредник първия Орфей – патриарха на храмовото богослужение (да не се бърка с Орфеус живял по времето на троянската война), разкриват орфическите формули на призоваване и богоявление, като удивителното е, че разкриват вярата на предците ни в един троичен Бог (монотеизъм), много преди Християнското богословие. Нещо повече – разкриват ни вярата във възкресението и отвъдния живот, точно както свидетелстват античните автори за вярата на траките (вж. фигура 4 – плочките от Караново и Точиларе).

Фигура 4. Горната част: сакралната плочица от с. Караново (Новозагорско), датирана четвърто хилядолетие пр.н.е, със съответния прочит. Долната част: погребална плочица от с. Точиларе, датирана 5000–4500 г. пр.н.е., със съответния прочит.

Напълно се потвърждава приемствеността от древната първо-вяра, в богословието на императорите – орфици и тракийските папи, както и като въвеждане на тракийските мистерийни практики в богослужебните тайнства на светата литургия.

Също така от орфическата плочка от Тартария (вж. фигура 5) разбираме, че необходимо условие за победите и благоденствието на един народ, е неговите водачи да бъдат истински посветени Богу, и така да го представляват като бащи, защитници и благодетели.

Фигура 5. Тракийски амулет от Тартария, Румъния, датиран 4–5 хил. пр.н.е.

В заключение, може да се убедите сами, че най-старата библия (библиотека от свещени послания върху скрижали от глина и камък), е изписана на дунавски скрипт и съдържа заповеди на Божествения закон, изписани върху глинени фигури и плочки, като хилядолетия преди Моисей са регламентирани общочовешките и обществени взаимоотношения (вж. фиг. 6). Въпросните артефакти са изписани с руните на древния огам (повече за тракийския оугом и неговия прочит може да разберете от пета книга от поредицата „Тракийското писмо – декодирано“). Това е най-древното Божествено законодателство, съхранено върху трайни материали като носители, за което безсмъртно знание античните автори твърдят, че е предадено от Енох – първия посветен от Бога в тайните му, и съхранено от Ной и неговото потомство (следпотопното човечество).

Фигура 6. Антропоморфни статуетки от енеолита, изписани със Заповеди на Божествения Закон

Подробни изложения, обяснения и снимков материал, можете да намерите в книгите от поредицата „Тракийското писмо – декодирано“, сборниците „Тракийските хроники“ и „Тракийските послания“, които можете да поръчате от онлайн книжарницата booksbogari.bg.